Колкото и да звучи странно терминът омниканална търговия, това е бъдещето на планетата, зад който стоят няколко прости опции за печелене на клиенти. Това са мобилните телефони, таблетите, интернет пространството като цяло, виртуалните магазини и реалните, които потребителите у нас използват най-често.
На тази тема е посветена най-вече Международната научна конференция „Търговия 4.0 – наука, практика и образование“, която се провежда днес в Икономическия университет във Варна. Събитието е посветено на 70 години от разкриването на специалност „Икономика и търговия“ и 65 години от създаването на катедра „Икономика и управление на търговията“ в ИУ.
Въпреки масовата дигитализация на търговията, към момента интегриран подход - омниканален - у нас няма, признава проф. д-р Данчо Данчев - декан на Стопанския факултет в ИУ - Варна. Едва 4% от търговските субекти в България са се посветили на продажби през дигиталните технологии, като прогнозите са, че процесът ще ескалира във времето. За сравнение – в световен мащаб към момента процентът е 13.
Една от най-модерните технологии е т.нар. електронен таб, надграждане на бар-кодовете на стоките. Водеща в този процес е Германия, където продуктите могат да бъдат „огледани“ от потребителя дигитално за срок на годност, произход на стоката и прочие подробности. Това се случва през смартфона на купувача.
Дигиталната технология е в състояние да „разгледа“ контейнер със стоки на митницата, да го сканира в склада за съхранение. Устройството може да направи подробен разбор на потребителската кошница в магазина и това става отново с мобилния телефон на клиента. В момента проблемът с масовката на тази услуга е цената на е-тага. Очаква се обаче скоро от 15-20 евроцента тя да поевтинее на 5 цента, каза проф. Данчо Данчев.
Интегрирането на продажбите от магазина през мобилния телефон, домашния компютър, таблета и прочие е въпрос на няколко години в световен мащаб. Посоките са взаимни – отиваш в търговския обект, виждаш стоката, поръчваш по интернет – по-евтино е. Може и да го направиш направо по интернет, като се очаква, че онлайн търговците, ако искат да не се сринат на пазара, ще бъдат почтени към клиентите си. Ако не искат да ги изгубят след доставка.
Виртуалната реалност по света е стигнала дотам, че например в Южна Корея можеш да „обзаведеш“ жилището си, без да си стъпил в магазина за мебели и просто да си получиш доставката до входната врата.
Подобни практики, но да кажем, в областта на модната индустрия, също са на дневен ред. Поличката, която момичето вижда в магазина, може да се комбинира виртуално с подходяща блуза или пуловер, да бъде видяна в различни цветове и дължини, аксесоарите са отделно.
Последният писък в търговията е въвеждането на роботи като обслужващ персонал. Машината праща на борсата на труда хората, но роботът не само продава спокойно стоките, а отчита оборота, обяснява на клиентите качествата на продуктите и установява какви стоки не са налични и трябва да бъдат доставени.
От своето основаване през 1920 г. като висше търговско училище Икономическият университет – Варна, не само е първи и водещ център за обучение по търговия в страната. В него се създава и развива научна школа по теория на търговията. Варна е градът, който в началото на ХХ век се превръща в търговски център на България. От 1948 г. досега, успешно своето обучение в специалностите, ръководени от катедра ”Икономика и управление на търговията”, са завършили 8750 икономисти и са защитени 32 докторски дисертации в областта на търговията.
Един от примерите на века за световния процес в развитието на търговията е магазинът на бъдещето на Amazon go, който дава заявка за взаимното проникване между различните начини на предлагане, разширяването на полето на цифровизацията и формирането на четвъртата иновационна вълна – „Търговия 4.0“.
