Зоните на „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) са ефективен и работещ механизъм за привличане на инвестиции. Това каза изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес в интервю за вестник „Строител“.
„Те се развиват интензивно и това се отразява много положително на бизнеса в България. Ние предлагаме на инвеститорите качествена и удобна инфраструктура, както и помощ при намирането на работна ръка“, категорична е г-жа Барес.
По думите ѝ приоритетен проект на НКИЗ е Икономическа зона „София – Божурище“. „До момента договорените инвестиции за нея са близо 500 млн. лв., а преките нови работни места – над 1500. „Преди няколко седмици подписахме предварителен договор с високотехнологична швейцарска компания. Тя произвежда прототипи и детайли от силикон и пластмаса. Досега въпросната фирма беше наемател в зоната, но решиха да купуват, защото им хареса там. Чувстват се добре в България, намират, че страната ни е стабилна, и вече са решили да построят свое собствено предприятие“, обяснява Антоанета Барес. И допълва, че преди няколко седмици в индустриална зона „София – Божурище“ е била финализирана сделка с българска компания, която е поддоставчик на голямо немско предприятие, което също е базирано в зоната. То произвежда модули за автомобилния сектор. „Равносметката досега за „София – Божурище“ е 30 подписани договора, от които 27 окончателни и три предварителни, и сме в процес на преговори с над 10“, казва изпълнителният директор на НКИЗ пред в-к „Строител“. Според нея се наблюдава разрастване на бизнеса на инвеститори, които вече имат свои проекти в зоните на НКИЗ. Интерес има към зоните на НКИЗ в Бургас, Телиш, Видин, Русе, Кърджали и други.
Г-жа Барес отбелязва, че е необходима регулация чрез закон за индустриалните зони. „В момента в България такава съществува откъслечно в различни нормативни актове. Цялостна картина обаче няма – какво представлява точно индустриална зона, как е урегулирана собствеността на инфраструктурата, как се ръководи, как се разпределят разходите… Има определение в Закона за насърчаване на инвестициите какво е индустриална зона, което е доста семпло. От друга страна в Закона за устройство на територията има определения кои имоти са с параметри на индустриални и производствени зони. Затова решихме, че е истински необходимо да се работи по закон за индустриалните зони. И бяхме подкрепени от министъра на икономиката Емил Караниколов“, казва директорът на НКИЗ. Идеята за закон за индустриалните зони в момента се дискутира в работна група под председателството на вицепремиера Томислав Дончев и министъра на икономиката Емил Караниколов. „Аз също участвам в нея заедно с колеги експерти от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от Министерството на околната среда и водите, от Министерството на финансите, от Министерския съвет. Целта на проектозакона, който работната група трябва да изготви, е инвеститорите да получат по-сериозна помощ и повече облекчения. А от друга страна да се урегулира работата на оператора на индустриалната зона, какъвто се явяваме и ние“, споделя Антоанета Барес.
Тя коментира и въпрос на в-к „Строител“ за приетите промени в Закона за държавната собственост, според които земи за техпаркове и индустриални зони ще се отчуждават експресно. „Обжалването на големи проекти на стратегически инвеститори винаги е представлявало проблем. Понякога тези процедури продължават с години и така ние губим шанса да привлечем съответния представител на крупен бизнес. Той се отказва и прави вложения в друга страна, в която няма такива забавяния. От тази гледна точка приемането на въпросните промени в Закона за държавната собственост е много добра и необходима мярка“, казва пред в-к „Строител“ г-жа Барес. Тя отбелязва, че окончателно гласуваните текстове предвиждат при изграждането на индустриални зони и технологични паркове земите да могат да се отчуждават, без жалбите да спират строителството. „И тук много важно е условието те да бъдат обявени от Министерския съвет за национален обект по предложение на министъра на икономиката. Тоест държавата гарантира, че това е обект от стратегическо значение. Когато има забавяне, когато няма бърза писта, големите компании се пренасочват към други дестинации“, категорична е Антоанета Барес.
