Даниела Фархи
Релефна 3D карта с всички забележителности от историческото ядро на Морската градина е най-новата атракция във Варна. Пред входа на парка край Слънчевия часовник ежедневно се тълпят десетки туристи, привлечени от оригиналния дизайн и полезната информация, която дава пътеводителят.
Чужденци и българи на всякаква възраст разглеждат месинговите 3D макети на 28 обекта и паметници на културата, разположени в най-красивата част на морската столица. Така лесно стигат по алеите до Морска гара, Аквариума, Военноморския музей и Музея по история на медицината, Планетариума, Зоокъта, Делфинариума, Пантеона и любопитния Природонаучен музей, който обаче е малко известен дори за варненци. Всеки от ключовите обекти е представен с описание на български, английски и брайлова азбука, за да черпят информация и незрящите. Брайлът прави картата уникална за България и една от малкото в света, адаптирани за хора със зрителни увреждания, пояснява авторът й Кристиян Иванов.
Авторът на проекта Кристиян Иванов пред един от изящните обекти в парка - Фонтана със сирените до Морското казино.
За да хвърли мост от миналото към бъдещето, абсолвентът по архитектура във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" откри проекта си на 27 юли - деня на освобождението на Варна от османско владичество. Той е изработен от 99% рециклируем бетон, месинг и кръгли бели плочи по собствен дизайн. "Няма грам химия, защото тази скулптура трябва да се впише в природата наоколо и да е зародиш на едно ново мислене, насочено към решения за запазване на ценностите във Варна и развитието на града", споделя Кристиян.
Идеята за картата се родила в главата му преди близо 2 г., когато получил задание от университета да проектира указателна табела за хора в неравностойно положение. "Точно тогава се вдигнаха първите протести на хората с увреждания. Замислих се, че една табела на спирка, например, няма съществено да облекчи живота им, защото за целта е нужна цяла система от мерки за промяна на градската среда. Сетих се, че в Морската градина почти липсват каквито и да е информационни табели за важните обекти. И се заех да работя по тази тема", разказва за началото Кристиян Иванов. Тъй като е горещ почитател на историята на родния си град, решил, че проектът му не бива да е модернистична - с екрани и дисплеи, а да представя един нов прочит на романтичния дух на следосвобожденска Варна.
Незрящи варненци бяха сред първите, които се докоснаха до 3D пътеводителя. Той е сред малкото в света с описания на брайлова азбука.
Когато през 1891 г. кметът Михаил Колони огласява идеята си за създаването на приморски парк, жителите на града са около 10 000 души. 13 години по-късно със задачата се заема прочутият паркостроител Антон Новак, специализирал във виенските Шьонбрун и Белведере и скоро пущинакът, в който е имало сметище и кланица, се превръща в изящна градина с морска панорама. Тя бързо става център на обществения живот и двигател за развитието на града като туристическа дестинация, припомня Кристиян.
"Надграждана през годините, днес Морската градина е богатството на Варна, което не само трябва да съхраняваме, а и да развиваме", убеден е младият архитект. Според него картата ще е полезна не само за туристите, но и за жителите на Варна, защото опознаването на регионалната история е ключ към опазването на културните паметници. "Малцина днес знаят историята на най-красивите обекти в парка. Ако децата я научат по интересен начин, те няма да ги цапат с графити. Няма да се катерят по изящния Фонтан със сирените, ако са наясно, че създателят му е Кирил Шиваров - автор и на скулптурата на лъва на Шипка", смята младият архитект.
Той се запалил по местната история в гимназията, когато една от учителките му вместо да чете суха теория, провеждала часовете си в различни музеи. "Научих много и се убедих, че познаването на историята е ключ към устойчивото развитие", споделя Кристиян. За оформянето на картата му помогнали с консултации арх. Жечка Илиева и доц. Красимира Вачева от ВСУ и харизматичният млад краевед Християн Облаков. Идеята била одобрена от главния архитект на Варна Виктор Бузев и само за 2 месеца получила зелена улица от Националния институт по недвижимо културно наследство /НИНКН/. "За мен това бе огромна радост, тъй като в института работят твърде малко хора, които отговарят за хиляди паметници на културата в цялата страна. Те не смогват с огромния обем и затова се случва инвеститори да предпочетат да срутят стара сграда, вместо да чакат съгласуване. Ако картината се промени, и мисленето на бизнеса ще е друго", коментира Кристиян, който още от студентската скамейка участва в големи архитектурни проекти във Варна и София и развива собствен бизнес в областта на дизайна. Младежът поел по-голямата част от разходите по изработка на картата, но получил и финансова помощ от общината и ВСУ.
Направил е 3D пътеводителя така, че е готов за надграждане. А най-важният обект в него все още не съществува - музей за живота и делото на създателя на Морската градина. Мястото му е в занемарената стара къща на Антон Новак, на метри от Летния театър.
Според Кристиян Иванов най-важният обект в картата е музеят на създателя на Морската градина Антон Новак. Къщата му в парка днес тъне в разруха, но авторът е убеден, че скоро тя ще бъде преобразена.
"Убеден съм, че тя може и трябва да стане музей, който да пленява посетителите с магията на парковото изкуство", категоричен е Кристиян Иванов. За да не претоварва картата, той е описал част от обектите в парка с номера, но е включил с пластики култови сгради по периферията му като Фестивалния комплекс, Двореца на културата и спорта, Морското училище. Не е пропуснал и Бакърджиевата къща - архитектурно бижу до входа на градината, в което преди години се помещаваше Радио Варна, а сега е частен дом. Такива изящни сгради от началото на миналия век трябва да бъдат опазени, казва младият архитект по повод горещите дискусии за бъдещето на историческия център. На няколко места върху вековни къщи там изникнаха високи бизнес- и жилищни сгради, в проект са още няколко и мнозина жители на града негодуват, че чарът на стара Варна умира под тонове бетон. "В много европейски страни историческите градски центрове са непокътнати и са притегателен център за туристите, от което печели местната икономика. В други - като Франция, надстрояват паметници на културата, като запазват визията им. Има и градове, в които по периферията на историческия център се допуска високо строителство, но с цената на огромни данъци. Въпрос на решение на местната власт е как да се развива този процес във Варна, но който и вариант да бъде избран, трябва да се спазва строг регламент, еднакъв за всички", смята авторът на картата уникат.
Първоначално материалът е публикуван в сайта на вестник “Труд”
