На 13 март 2020 г. се навършват 23 години от смъртта на ген. Стоян Стоянов, въздушен ас и герой от Втората световна война. По този повод Регионалният исторически музей, отдел „Нова история“, във Варна кани жителите на морската столица на ритуал с поднасяне на цветя и венци на паметната му плоча в родната му къща в квартал “Галата”. Поклонението е утре от 11 часа.
Биографията на ген. Стоян Стоянов е забележителна. Той е роден на 12 март 1913 г. в село Галата, пет месеца след като баща му Илия Стоянов загива при Караагач дере край Одрин като знаменосец на 8 Приморски полк.
Израснал е в училище за сираци във Варна. През 1930 г. постъпва в Духовната семинария, където обучението е било безплатно. През април 1934 г. е приет в Школата за запасни офицери като кавалерист. Там служи едва до есента, когато кандидатства и е приет във Военното на Негово Величество цар Борис III училище.
През 1937 г. постъпва в Авиаторската школа в Казанлък. Заради изключително добрите резултати, които показва, през юли 1938 г. е изпратен на специализация в Германия, а през септември същата година - в школата за висш пилотаж „Вернойхен”. Там той става и първият българин, летял на “Месершмит“. Дипломира се като инструктор-изтребител и обучава други български летци, между които и героят летец Димитър Списаревски.
През 1939 г. се завръща в България и е назначен за инструктор към Изтребителната школа в Карлово. На 1 август 1943 г. поручик Стоян Стоянов сваля В-24 Liberator и поврежда още един във въздушните боеве за защита на небето над София. На 7 август 1943 г., поручик Стоянов получава орден „За храброст“, с което става първият български офицер от Втората световна война, награден лично от цар Борис III с този орден. За цялата война участва в над 40 въздушни боя и се превръща в най-резултатният български ас.
След 9 септември 1944 г. поручик Стоян Стоянов участва в бойни полети срещу изтеглящите се на север германски войски в Югославия. В края на 1944 г. е произведен капитан и скоро след това майор. В началото на 1945 г. пръв преминава на съветския изтребител “Як-9М” и обучава българските летци да летят с него. През 1947 г. е подполковник и началник на изтребителната авиация, през 1949 г. - началник на бойната подготовка на ВВС, през 1951 г. - полковник, зам.-командващ ПВО.
Като бивш царски офицер и обучаван от германски военни служители, той и съпругата му, както и познатите му царски офицериq са били постоянно обект на наблюдение от ДС и ВКР /разработка "ФРИЦ"/. За посещение в катедралата "Александър Невски" с униформа е засечен от ДС и за малко не е уволнен, но някогашният му подчинен, З. Захариев, който става началник на ВВС на НРБ, го спасява.
Стоян Стоянов е уволнен от ВВС по политически и идейни „съображения за сигурност” през 1956 г. след опита на Унгария да се откъсне от Източния блок. На 43 години той остава без право на постоянна работа и с малка за чина му пенсия.
След демократичните промени България си спомня за своите герои от войните и повишава в чин загиналите и останалите живи от тях. Един от тях е и Стоян Стоянов, който през 1992 г. е произведен в чин генерал-майор от запаса на ВВС.
Ген. Стоян Стоянов почива в Карлово на 13 март 1997 г. През 1998 г. в Галата, по инициатива на подп. Виктор Ценов и със съдействието на кмета на Варна - Христо Кирчев, е поставена възпоменателна плоча.
