Ели Лозанова ще представи от 18,30 часа на 20 октомври своята книга „Село на завой“ във варненската галерия Арт Маркони. Авторката пристига с първата си книга, посветена на Българския Северозапад. Известна е и с честите си забежки до Германия, но винаги се връща след най-много 2 месеца, да зареди батериите по родните места.
Ели Лозанова е колоритна личност, колкото и разказите ѝ. В първата си издадена самостоятелна книга, защото тя е позната с участието си в доста сборници и алманаси, тя разделя произведенията си на приказки и лакърдии.
С приказките нещата са ясни – там „преразказва” на северозападен диалект познатите приказки: „Котаракът в чизми”/Мачоко с гумениците/, „Снежанка и седемте джуджета”/ Снежанка и седемте брбиняка/, Пепеляшка” /Пепеяшка/ и др. През нейния заразяващ хумор и оригинален свеж изказ те се превръщат в истински бисери.
Именно приказките допринасят за нейната популярност и поканите за гостувания в телевизионни предавания, а настойчивото ухажване на многобройните ѝ фенове най-накрая я принуди да спретне тази книга.
Достойнствата на сборника не се изчерпват само със сочните, преливащи от чувство за хумор и дълбока човещина разкази. Той носи отпечатъка на вещата ръка на редактора - Яна Кременска, талантлива поетеса, белязана от същата географска ширина, и е илюстриран от Стайо Гарноев – художник с невероятен усет към шаржа.
Ето как представя Ели Лозанова ”Конкурент нюз” - пулсът на Северозапада, вестникът за Видин, Враца и Монтана. Поводът е премиерата на книгата й:
”Та Ели я познават от София до Видин. Невероятните празници на традиционната бабина кухня „Бабина душица”, които тя организира, често са част от празниците в много северозападни градове и селца, а невероятният й начин да разказва истории я е превърнал в любим събеседник.
В началото на 90-те Ели идва от София в Липен. Там са баба й дядо й. И тя решава да остане. Работи като журналист в няколко местни медии, а после среща Николай и двамата превръщат „таксиметъра” в семеен бизнес. През последните години Ели допълва семейния бюджет с работа като „бетроерин” в Германия. Там се грижи за „баби и деди”, но не остава повече от два месеца. После се прибира, за да зареди батериите с духа на нашия си Северозапад, и пак обратно към германските планини.”
{share}
