Местата изоставени от хората притежават едно особено очарование, което по необясними причини привлича интереса на търсачи на приключения и пътешественици от всички краища на света. Може би причината за тяхната привлекателност е усещането за мистерия и опасност, с които са пропити тези сгради, паркове или цели изоставени градове. А може би е просто възможността за полет на въображението на посетителя, който може да измисли собствена история, да дострои по свой вкус в съзнанието си рушащите се сгради, да ги изрисува по начина по който сам ги вижда в далечните времена на техния разцвет. Когато сме на такова място не е трудно да си представим най-различни сюжети, защото навсякъде около нас има разнообразни следи от присъствието и напускането на човека. Историята, легендата и собствените ни усещания се смесват по особен начин и всеки може да види уникална лична история докато се разхожда из изоставените монументи на човешката цивилизация. Техният магнетизъм е в основата на така нареченият от японците хайкио туризъм – пътуването и изучаването на изоставените места по света.
„Хайкио туризъм“ означава „туризъм из руините“ и се практикува от японците от много години насам, преди да се пренесе като нова туристическа мода в западния свят. През 2007 година дори е публикуван пътеводител, който запознава туристите с най-интересните изоставени места в Япония и тяхната история. Ако сте начинаещи хайкио туристи, преди да се придвижите до първоизточника на тази интересна практика, ви предлагаме да започнете от по-близките дестинации, за това ви представяме някои най-интересните изоставени места в Европа.
Решенезе е изкуствено алпйско езеро в западната част на Южен Тирол, Италия. Намира се на около 2 км. южно от прохода Решен на границата с Австрия и на 3 км. източно от билото на планината, която формирана границата с Швейцария. Езерото е известно с камбанарията на потопена църква от 14 век. От нея се вижда само църковната кула, която маркира мястото на бившето село Алт Граун, изоставено от жителите си и наводнено през 1953 г., когато е завършена стената. През зимата, когато водата замръзне добре, по-смелите посетители могат да достигнат до кулата пеша. Една легенда разказва, че понякога все още може да чуете звънтенето на черковните камбани. В действителност обаче камбаните са били извадени от кулата на 18 юли 1950 г., една седмица преди разрушаването на храма и създаването на езерото.
Укрепленията Монсел са малки крепостни кули, построени в устията на реките Темза и Мърси по време на Втората световна война, с цел да подпомогнат защитата на Обединеното кралство. Те са били изградени от армията и флота и носят името на своя дизайнер, Гай Монсел. Крепостите не се използват по предназначение от края на 1950 г. и са напълно изоставени и на разположение за любопитните туристи. През 60-те години на 20 век в тях са се настанявали пиратски радиостанции, популяризиращи бунтарската и песните на Бийтълс. Една от военноморските платформи се управлява от непризнатия Сийланд, най-малката държава на света, разположена 550 кв.м. площ.
„Тунелът на любовта" е част от частна железопътна линия, построена за нуждите на завод за обработка на дървесина. Намира се край град Клеван, част от Ровенската област в Украйна. Дължината му е около километър и по време на топлите месеци на годината дърветата засадени едно до друго около железопътната отсечка сформират приказен зелен тунел. Той се е превърнал в любимо място за срещи на влюбените двойки, а поверието гласи, че ако преминете през тунела ръка за ръка с любимия човек, желанията ви ще се сбъднат.
Крако е град-призрак в провинция Матера, намираща се в южната част на италианската област Базиликата. Старият град е изоставен през 1963 г. в резултат на повтарящи се свлачища и земетресения. Жителите били спешно евакуирани към съседната долина, където и към момента живеят около 700 души, а сградите на града са оставени да пустеят и са се превърнали в популярна туристическа атракция и снимачна площадка на различни филми, сред които е и продукцията „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. През 2010 г. Крако е включен в списъка на Световния фонд за паметниците.
Шпреепарк е открит през 1969 г. в непосредствена близост до река Шпрее и е бил единственият постоянен увеселителен парк в ГДР – подобен парк не е съществувал нито в Източен, нито в Западен Берлин. На 18 януари 2002 г., собственикът Норбърт Уити заедно със семейството си и най-близките си съдружници заминава за Перу. Той урежда превозването на шест от атракциите в 20 корабни контейнера, като за да получи разрешение за властите декларира, че ги изпраща за ремонт. От тогава паркът не е отворен за посетители, а през август 2002 г. е обявен в пълна несъстоятелност с дълг от 11 милиона евро. Най-забележителната от изоставените атракции, които може да видите на територията на изоставения увеселителен парк, е внушителното виенското колело, около което са останали част от някогашните статуи на динозаври.
Най-популярната подобна хайкио дестинация на територията на България е Паметникът на Бузлуджа – най-големият идеологически монумент в страната. Построен е през 1981 г., за да отпразнува идеологията на комунизма и Бузлуджанския конгрес. След политическите промени от ноември 1989 г. състоянието му се влошава значително и сградата започва да се руши. Той е на 25 място в класацията „Най-красивите изоставени места в света“ и е популярна туристическа дестинация за хайкиу и дарк туризъм за посетители от цял свят.
Квартал Вароша се намира в южната част на кипърския град Фамагуста. Преди турската инвазия в Кипър през 1974 г. той е модерна туристическа зона на града, но по време на инвазията жителите му го напускат и той опустява завинаги.
Последната хайкио дестинация, която ще ви предложим, е Градчето Балестрино, което се намира в Северна Италия, в регина на Лигурия. Над новия му център се извисява хълм, където може да видите останки от призрачен град. Хълмът е изоставен през 1953 г. поради хидрогеоложка нестабилност, а жителите му са се преместили в подножието, където са изградили новия град, обитаван и до днес.
