Photo: Morris Luther
Берлинското техно е включено в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство.
Това не е само жанр на електронната музика. Това е цяла култура, която включва рейв в клубовете и онези, които го създават – продуценти, артисти, клубни оператори и организатори на събития.
Берлинското техно се заражда в края на 80-те години и преживява разцвет след падането на Берлинската стена. Олицетворение на настъпилата свобода за младежите от Източен и Западен Берлин стават нощните клубове, които се откиват в големи количества след падането на Берлинската стена. Техното се превръща в обединяваща сила при възстановяването на социалните връзки между Източна и Западна Германия.
В качеството на танцови площадки се използват като правило бивши складови и фабрични помещения. Най-известният клуб от онази епоха, Tresor, се е намирал в мазето на помещението, където са се съхранявали документите на тайните служби на Щази.
Берлинското техно се отличава със суров и шумен звук, аскетичен звукоред, дълбоки басове и, благодарение на това, - обемно звучение, а също почти пълно отсъствие на вокал.
Инициатор на заявката стана организацията на берлинските нощни клубове.
В допълнение към берлинското техно, като германски обекти на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО са признати: алпинизмът в Саксония, традицията да се изпълнява песента „Ние сме певците от Финстервалде“ в бранденбургския град Финстервалде, танцът на призраците Перхтенлауф в баварската община Кирхезон, занаятчийските традиции на бялата швалмска бродерия (бродерия със сатенен бод върху бял или светъл лен с бели конци в хесенския регион Швалм), както и производството на сайдер от ябълки, круши или дюли в Трир, област Райнланд-Пфалц.
