Photo: Open source
Екип от астрономи изследва най-голямата известна звезда, R136a1, която се намира в Големия Магеланов облак (LMC) и има маса на 150-200 слънца.
Учените са наблюдавали звездния куп R136 в LMC на разстояние 150 000 светлинни години от Земята с помощта на телескоп на обсерваторията Gemini.
Изследователите са успели да получат най-ясните изображения на клъстера до момента. Това помогна да се различат отделни звезди в централното ядро на R136, както и да се определят по-точно техните свойства.
След това експертите измерват теглото на някои от най-ярките звезди в клъстера, включително R136a1, чиято маса се оказа с 250-320 слънчеви маси по-ниска от предишните оценки.
Въпреки това R136a1 все още има повърхностна температура осем пъти по-висока от тази на Слънцето, а радиусът на звездата е 40 пъти по-голям, което я прави една от най-големите във Вселената.
Резултатите от изследването се приемат като отправна точка за определяне горната граница на масата при най-големите звезди, което е от решаващо значение за разбиране механизмите на тяхното формиране.
За астрономите и досега не е ясно как се появяват гигантските звезди, тъй като повечето от тях са разположени в центровете на плътни купове. Техният животът е сравнително кратък – високото налягане във вътрешността им е причина да изгарят ядреното си гориво само за 2-3 милиона години в сравнение със звездите от класа на Слънцето, където този процес продължава от порядъка на 10 милиарда години.
