Туристопотокът на тихоокеанския Великденски остров ще бъде ограничен, а името му – сменено, съобщава Асошиейтед прес. Малкото парче суша, известно с мистериозните си каменни статуи, привлича все повече пътешественици, а това стопява ограничените му ресурси.
Затова от 1 август в Чили влезе в сила закон, който не допуска престой на пришълци за повече от 30 дни заяви, докато преди периодът е бил 90 дни. Моника Салкет, министър на туризма, заяви, че мерките целят опазването на културното наследство от нашествието на туристите.
Президентът на Чили Себастиян Пинера пък е задвижил законопроект, с който името на Великденския остров да бъде променено на Рапа Нуи, както го назовават местните жители.
Чили анексира острова, който е разположен на 3500 км западно от крайбрежието й, през 1888 г.
Малко история на Великденския остров
Едно от най-изолираните места на планетата ни крие и някои от най-големите мистерии, чието разгадаване до ден-днешен представлява предизвикателство, вълнуващо умовете на учени и авантюристи, пише pateshestvenik.com.
Най-популярната негова загадка са прословутите моаи – причудливи каменни статуи с големи глави, „кацнали“ върху целия остров. Открити са почти 900 такива, с различни физиономии, размери и тегло – най-големите достигат удивителните 11 метра височина и тежат близо 80 тона, като някои от тях са били преместени на повече от 16 км. Още по-любопитно е, че в каменна кариера на острова са намерени още недовършени статуи, една от които е почти 20- метрова. Не е ясно защо работата по тях е била така внезапно прекратена и как точно тези гиганти са били местени и изправяни. Едно е безспорно – изисквали са много труд, умения и старание, за да се изработят и издигнат каменните статуи.
Смята се, че чрез статуите местните племена са отдавали почит на предците си, които бдят над тях. Те са били със статут на нещо средно между човек и бог, като с обърнатите си към морето гърбове бранели островитяните. Около 1600 г. за острова и жителите му настанали тежки времена на битки и войни с многобройни жертви. Основната причина за стълкновенията бил гладът, настъпил заради на неразумното отношение на местните към природата. Дърветата постепенно започнали да изчезват от ерозия на почвата, причинена отчасти и от огромните каменни статуи. Така местните племена вече не можели да строят много канута и да ловят риба и да се придвижват. Хората се обърнали един срещу друг – в битка за оцеляване.
Финалното опустошаване на острова обаче идва след откриването му от европейците – холандският адмирал Якоб Рогевен е първият, който го посещава, на 5 април 1722 г. Това се случило по Великден – оттам идва и името на острова. Сблъсъкът с нашествениците не минава безболезнено за местната цивилизация. Голяма част от островитяните се разболяват от пренесени вируси, непознати за тяхната имунна система.
Финалният удар идва през 19 век, когато търговци на роби пристигнали на острова и отвели една трета от населението му: близо 1500 души. От тях оцелили едва 15, които били върнати година по-късно. В родината им в този момент върлувала епидемия от дребна шарка, която убила почти всички на острова и така от няколко хиляди населението му се стопило до 115 човека.
Днес за очевидно някога развитата цивилизация на Великденския остров ни напомнят загадъчните моаи. Те не са единствената мистерия на това малко късче земя. Там се намира и така нареченият „Пъп на света“ – кръгъл камък, за който се вярва, че носи тайните на Вселената и събира най-важните енергийни линии на Земята.
Мистериозна засега си остава и писмеността, открита на Великденския остров – единствената, създадена в тази част на света, и все още неразчетена. Не по-малко предизвикателство за любопитството са и пещерите на острова – те се простират под цялата му площ и в тях човек може да броди с месеци. Те са причината и за мистерията около крепостните стени, от които са открити останки: защо е била построена и от кого са се отбранявали местните, след като пещерите предлагат перфектно укритие. Не е ясно и изобщо как е заселен този остров, след като е толкова отдалечен от всякаква друга суша, защо някои от каменните статуи имат ясни негроидни черти, от какво са вдъхновени откритите изображения на животни, които никога не са живели на острова.
