Лесичерският стълб е най-високата структура от античността, запазена по българските земи. Той се издига на близо 14 метра височина и от години стои самотен в полето до павликенското село Лесичери.
Местните го наричат „Марков камък“, „дикилиташ“ или „стълбо“. Пръв за него споменава П.Р.Славейков. По-късно интерес проявяват и чужди изследователи. Феликс Каниц го включва в пътеписа си „Дунавска България и Балканът“. Той му отделя няколко страници, прибавяйки също графика, нарисувана от самия него. От изображението ясно се вижда, че по онова време до Лесичерския стълб се е издигал и друг стълб, макар и много по-нисък.
Каниц има няколко предположения за функцията на сградата. Той допуска, че тя е била акведукт или храм на богинята Диана. По-късно братята Шкорпил също изучават историческия паметник. Според техните проучвания той е част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките. След години се появява тезата, че стълбът е част от мавзолей.
В края на миналия век директорът на Историческия музей във Велико Търново и специалист по антична археология д-р Иван Църов прави разкопки около мястото. Той и неговият екип откриват основите на втория стълб, нарисуван от Феликс Каниц. Учените намират също надпис, който гласи „Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си.“ Изписаните върху камъка думи насочват д-р Църов, че постройката е семеен мавзолей на Квинт Юлий, който е бил видна личност от местната римска власт по онова време. Според него с времето сградата се е превърнала в място за поклонение.
Днес Лесичерският стълб е слабо позната забележителност, въпреки предпоставките за обратното. Малко българи знаят за него, а за интерес от чуждестранни туристи дори не може да се говори.
