Долмените - гробници, оформени от огромни каменни блокове или плочи, в Източните Родопи са стотици. Те са разположени в две отдалечени една от друга групи на планината - на североизток и на юг, и са датирани от периода на ранножелязната епоха (11-6 век пр. Хр.). По-добре са запазени долмените от южната група, надхвърлящи 100 и разпределени от двете страни на днешната граница на България с Гърция. Особено впечатляващи са отлично гробниците при селата Остър камък, Харманлийско, и Черничево, Крумовградско.
Много оригинални паметници на мегалитната култура са скалните гробници. Досега са регистрирани около 50, концентрирани основно в централните дялове на Източните Родопи. Някои от тях са изсечени направо в скалите, други са оформени като изкуствени пещери, чиито входове са се затваряли с масивни каменни плочи. Изключително интересна е архитектурата на гробниците при селата Пчелари и Овчево, Кържалийско. За съжаление, повечето от скалните гробници в Родопите са ограбени още в древността.
Най-монументалните, но и най-странни и необясними, са грандиозните ансамбли от изсечени в скалите ниши в Източните Родопи. Те са издълбани на голяма височина върху отвесните стени на канари и масиви и могат да бъдат забелязани отдалеч, предимно на огряната от слънцето страна. Най-често нишите имат трапецовидна форма, с височина до 1 метър и дълбочина 40-50 сантиметра. Обикновено са на групи - от 3-4 до 100, като общият им брой надхвърля 1500. Най-интересни са комплексите при селата Ангел войвода, Равен, Женда, Дъждовница, Широко поле.
За разлика от другите мегалитни паметници, скалните ниши не срещат никъде другаде извън Източните Родопи. Историците са единодушни, че те са израз на култа към слънцето и свещените скали. Те обаче се разминават в теориите си за конкретното им предназначение, тъй като всички ниши са се оказали празни. Най-разпространена е хипотезата, че това са гробни съоръжения, в които са били поставяни погребални урни, а комплексите са представлявали своеобразни древни некрополи.
