Притаен в горите на Еленския Балкан, само на 40 км от Велико Търново, но сякаш откъснат от шума и забързания живот на останалата част от съвременния свят, ви очаква старопланинският рай на град Елена. Той се намира в живописната долина на Еленската река и съчетава в себе си многовековна история, традиции, останали непокътнати през вековете, и, разбира се, великолепна природа, на чийто фон всичко останало изглежда преходно и незначително. Новото лице на Елена с нейните реставрирани къщи, конски впрягове и автентична битова обстановка, ще ви преведе обратно във възрожденското ни минало, в един зелен свят, където историята и благата на съвременната цивилизация мирно си съжителстват, за да дадат най-доброто от себе си на всеки свой посетител.
Град Елена е основан преди попадането на България в пределите на Османската империя, като в периода между XVIII – XIX век е един от най-значимите търговски, занаятчийски и просветни центрове в страната. Свидетелства за богатото му историческо минало има буквално на всяка крачка – 129 са сградите, съхранени от Възрождението, а на самия вход на града може да видите една от живите му легенди. Това е 150 годишното ханче „Боаза”, влязло в българското литературно наследство със своето огнище, на което са се греели Емилиан Станев и Йордан Радичков. Друга историческа забележителност е църквата „Св. Никола”, за чието съществуване има писмени свидетелства още от края на XVI век. Дълго време градът е бил известен като „Българският Витлеем”, тъй като през епохата на Възрождението тук е имало три църкви – нещо немислимо за който и да било български град през тези времена. Тук са преплетени много истории от славния живот на великите българи – Васил Левски, Иларион Макариополски, Дойно Граматик, автор на така наречения Еленски препис на Паисиевата история и много други.
Този богат историческо-културен фон, съчетан с природните забележителности и многобройните поддържани екопътеки, превръщат Елена в дестинация, предпочитана целогодишно от български и чуждестранни туристи. Митовете и легендите създават една специфична романтична атмосфера, а поддържаните туристическите маршрути позволяват на посетителя да обиколи удобно зелените планински кътчета и да се потопи в хубостта на Еленските височини и Балкана. Край село Мийковци и връх Чумера има ски съоръжения и писти, които предлагат чудесни възможности за зимни спортове. Ако сте запалени по риболова, може да опитате късмета си на язовир Йовковци или на някоя от многобройните рекички в близост до града, където търпеливите рибари ще получат своята награда – балканска мрена и кефал.
Има масички, столове и зидани огнища, за тези, които предпочитат сами да приготвят обяда си сред природата. Изобщо, всичко в Еленския балкан нарочно е измислено така, че веднъж дошли, ще ви е много трудно да си тръгнете. Всеки ден има какво да се види – един ден ще отидете до Христоските водопади, на следващия до връх Острец или връх Симаново, ще се чудите на Марковия камък – как и и с каква чудудейна сила е попаднал там. А ако просто търсите дебела сянка, под която да полегнете след поредния преход – няма по-добра от тази на Дървото Слон, величествен дъб, чийто корени могат да ви разкажат истории на повече от 1300 години. В Мийковци, Хъневци, Янковци и другите махалични на Елените, можете да се докоснете до българските занаятчийски традиции и обичаи, съпроводени с авентчина битова обстановка и страропланински кулинарни чудеса.
