В селата Голица, Солник, Бърдарево и Кривини, Варненско, всяка година на 2 февруари и жителите, и техните гости от цяла България се връщат към 300-годишния обичай Петльовден. Празнува се денят на мъжките майки, като се коли шарен петел, отглеждан от лятото, или черна кокошка.
Това се прави още през нощта или рано сутрин, а от свареното месо, питка и мед се раздават на съседите за здраве. Според етнографите, ритуалът включва главата на закланото пернато да се хвърли на покрива на къщата за здраве.
На Петльовден не се работи, а жените трябва да се пазят от остри предмети. Празникът се нарича още черен ден. Има поверие, че не бива да се прави и секс, особено ако в къщата има младоженци, защото домът ще се зачерни. Празникът е посветен не само на майките, но и на мъжките рожби - в чест на тяхното здраве и съхранението на живота им.
В село Голица на 2 февруари нерядко туроператори водят и любопитни организирани гости, да видят как се съхранява традицията от жените от читалище "Христо Ботев - 1928 г.". Освен колоритното разхождане на живия петел из селото, преди да падне главата му, по обяд в Голица се извива хоро. Известен факт е, че единствената скулптура на петел у нас е именно тук и е изработена от Йордан Кръстев. Фигурата, висока, 1,5 м, е открита през 2010 г.
Настроението на празника допълва и богатата трапеза, на която всички сядат заедно.
Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия данък – кръвния, взимането на малки момчета за еничари. Легендата разказва как преди 300 години смела голичанка скрила мъжкото си чедо и отказала да го даде на турците, а те се заканили, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава жената заявила, че сама ще заколи детето си, но няма да го даде. През нощта майката извела рожбата си и я скрила извън селото, заклала в полунощ петела на прага на къщата и опръскала с кръвта му навсякъде. Когато сутринта дошли повторно, турците останали изумени от постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Голица.
Старото име на Голица, Община Долни чифлик, е Гулица, която днес наброява 619 жители. Селото заедно с Козичино (Еркеч) и Аспарухово (Ченге) е един от центровете на т.нар. етнографска група "Ваяци".
Самите голичани се имат за преки потомци на Аспаруховите прабългари, които са останали като остров между славянското население. В селото се говори на интересен архаичен диалект, запазен и до днес. Голичани са предали диалекта и фолклора си на много села от Варненска, Бургаска и Добричка област.
През годините на турското робство селото се е ползвало с привилегии, като дервентджийско - задължение на жителите било да пазят Дюлинския проход. Нещо, с което голичани много се гордеят, е, че по време на робството в селото никога не са живели турци. В последните години интереса на археолозите предизвикват останките от т.нар. Хемски порти. Внушителното съоръжение, което се намира в землището на селото, е служило за отбрана на Византийската империя от нашествието на северните племена. След проведените археологически разкопки е уточнено, че то е 3-4 век от н.е.
След Руско-турската война от 1828-1930 г. част от жителите на Голица, начело с Кара Марин, бягат от турците в Русия и се заселват в Бесарабия, сега Одеска област в Украйна. Там основават село и го наричат Голица. И до днес връзките на двете села не са прекъсвали. Тези връзки започват учениците, като си пишат писма - "до непознато другарче". Групите за автентичен фолклор на българската и украинската Голица си разменят гостувания.
