Личности

Inter 4

30 години, след като протурски терористи взривяват гранати пред хотел „Интернационал“ на Златни пясъци и отвличат две деца за заложници, истината за терористичния акт стана обществено достояние. Това се случи на премиерата на книгата „Не дърпай втори път дявола за опашката“, в която бившият контраразузнавач Павлин Павлов представя с документална точност и изчерпателни подробности случилото се в разгара на туристическия сезон.

Четирима участници в преследването и преговорите с терористите – авторът на романа, полковниците от резерва Сава Денев, Любомир Димитров, и старшината, който по онова време пръв се е изправил очи в очи с похитителите, Христо Жеков, за първи път разказаха пред журналисти какво са преживели през кошмарното денонощиедо финала на акцията. Навремето случаят е бил покрит с плътна информационна завеса – и за репортерите, и за обществото, единодушни бяха те.

Предадено лаконично, случилото се преди 3 десетилетия звучи така: На 7 юли 1987 г. две деца – на 12 и 15 години, от Добрич са отвлечени със синя „Лада“ от трима протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция.

Inter 1

Терористите - ветеринарният лекар Никола Николов (48 г.) от дуловското село Чернолик, синът му Орлин (21 г.) и Невен Асенов (24 г.) от село Боил, Силистренско, са въоръжени с 12 бойни гранати, откраднати от военното поделение, където Орлин е служил. Те предприемат покушението в знак на протест срещу насилствената смяна на имената на турското население у нас. В стремежа си да привлекат общественото внимание и да си осигурят коридор към Турцияте взривяват 3 от гранатите пред хотел „Интернационал“, ранявайкитрима души, включително двама чужди летовници. От този момент нататък пътят на терористите е изцяло под контрола на службите за сигурност, чиято единствена цел е да измъкнат децата живи от похитителите.

Това е първият терористичен акт в България, при който бяха взети деца за заложници“, разказа о.р. полк. Сава Денев, който води преговорите с терористите в продължение на 36 часа. 45-годишният тогава мъж успява да спечели доверието им до такава степен, че похитителите отказват да разговарят с друг, освен с него. „Докарахме роднините им, но терориститене искаха да се видят с тях, дори и турския консул отхвърлиха, единствено на Савата имаха доверие“, коментира о.р. полк. Любомир Димитров.

Inter 2

„30 години чаках този ден“, възкликна Христо Жеков, който като старшина на патрулна кола пръв е бил изпратен на мястото на инцидента. „Близо час стоях срещу похитителите с автомат в ръце. Можех да ги избия и всичко да приключи, но какво щеше да стане с децата и всички наоколо, ако взривят натъпканата с боеприпаси кола“, риторично попита Жеков. Пак заради взривоопасния товар участниците в акцията се отказват да застрелят похитителите със снайпер в района на Старо Оряхово, където ги причакват в засада.

Най-тежкият момент, според о.р. полк. Сава Денев, е бил на финала, когато край бургаското село Изгрев терористите взривяват гранатите. „Колата избухна в пламъци и помислихме, че всички са убити. Слава Богу, загинаха само двама от терористите, които бяха на предната седалка. Третият терорист – Орлин, и по-малкото от децата бяха изхвърлени от взривната вълна, а 15-годишното момче бе успяло да се изтръгне и да избяга от колата“, разказа Денев. Той не е спал 26 часа, докато продължава акцията, а след финала й косата му била съвършено бяла...

Павлин Павлов обаче е избрал темата на романа си не заради екшъна, който би привлякъл вниманието на читателите. „Това е особен вид тероризъм, когато съвсем нормални мирни хора, които живеят добре, изведнъж се радикализират. Написаното показва генезиса на този най-опасен вид терор, от който в момента страда цяла Европа. И още нещо - показал съм как професионално може да се реагира на такъв акт. За чест на варненската служба от онова време, това е единственият случай, когато терористичният акт от първия момент е бил предмет на оперативно въздействие и се стига до края, когато пострадалите са само терористите, а двете деца са живи“, коментира Павлов.

След атентата става ясно, че за да бъде организиран и да се стигне до покушението, е имало и пропуски сред хората, които би трябвало да се грижат за сигурността на държавата. Терористът, който оцелява и впоследствие е осъден и разстрелян, е набавил гранатите от поделението в Болярово, където е служил. Оказва се, че никой не е обърнал внимание на липсите или на странните действия на Орлин. Преди кражбата той взел цял сандък с боеприпаси и го стоварил пред началника сис обяснението, че е решил да провери как се пазят складовете. Военният не се притеснил от случилото се и само наредил на младежа да върне всичко на мястото му. Дори не се усъмнил, че може да става нещо нередно и не докладвал за станалото.

„Случаят от 1987 г. показва и още нещо - борбата с тероризма не се води само от баретите и спецчастите, а и от службите за сигурност, които притежава всяка уважаваща себе си държава. У нас оплюха ДС, а всички ние бяхме нормални хора, които обичаха България и й служеха – на родината си, не на партии“, заяви о.р. полк. Сава Денев. „Няма работник на ДС, който да е бил за смяна на имената на това население. Нашите агенти-турци бяха безнадеждно предани на идеята България. Ако имаше достатъчно агентура край тези хора, когато са замисляли престъплението, те нямаше да умрат, децата нямаше да пострадат, а на Савата нямаше да му побелее главата“, допълни о.р. полк. Любомир Димитров.

Share

 

Времето

giweather joomla module

Наши партньори:

logo-mall
Икономически университет - Варна
Варненски Свободен Университет
albena-logo
balchik-logo
b4k-varna-logo
weltauto-logo
avtotreid-varna-logo
alestra-logo
giftsbg-logo
Национална компания индустриални зони
Община Девня
Община Варна
Salik.biz
Травъл блогъри в България
Професионална гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи
Клиника Нова
Яхти Биляна Варна
Алина Тур
Trips With Rosie