Добрина Манчева
Заключението, че „Българският Северозапад е най-бедната част на Европа“ е подвеждащо и дори заблуждаващо. Може би статистиката е права, че хората, живеещи в тази част на България, са с най-ниски доходи, но пък Северозападът ни е съкровищница за пътешествениците.
И не само защото хората тук са някак по-истински и топли, но и заради щедрата природа и гордата история на този край: Белоградчишките скали, крепостта „Баба Вида“, Магурата и Леденика, Чупренския балкан, връх Ком и Врачанския балкан, Околчица, Клисурския и Чипровския манастир – списъкът на местата, които си заслужава да се видят, е много, много дълъг и винаги ще е непълен. В този списък със сигурност е и пещерата „Венеца“.
Пещера „Венеца“ се намира на 14 км източно от Белоградчик, близо до с. Гара Орешец и все още не е толкова известна, колкото намиращата се съвсем наблизо друга красива пещера - „Магурата“. Но в никакъв случай не ѝ отстъпва, а някои казват - дори напротив. Открита е сравнително скоро – при взривни работи през 1970 година, а пък за туристически посещения е отворана едва преди 4 години – през 2015 г. Когато обаче пещерняците от клуб „Бел прилеп“ разказват за пещерата, много често употребяват думата „уникална“: сталактити, които нарастват настрани, в противоречие със законите на гравитацията, най-голямото пещерно образувание в България – сталактон с големина 25 метра, и то от оникс!, и какви ли не още чудеса. Същите тези пещерняци, които, освен „Венеца“, са разкрили и картирали над 120 пещери, твърдят, че именно „Венеца“ е най-красивата сред тях.
Вътрешността на „Венеца“ е покрита с цветни кристали и отлагания, като голяма част от тях са от полускъпоценни минерали – оникс и арагонит. Изключително впечатляващи са пещерните образувания – неповторими по изящество и цветове, истинска феерия от причудливи форми и изображения - „Лалето“, „Ръката на бог“, „Богородица“, „Пеликана“... За вълшебството допринася и изграденото по европейски проект ефектно цветно осветление. Посетителите могат да видят тук всички категории калцитни образувания, включително редките гроздовидни сталактити, „скални драперии“, а също ледени кристали и арагонити.
Пещерата е дълга 300 м, а достъпни за посетители са около 200 метра. Състои се от пет зали, като в първите четири са по-голямата част от пещерните образувания, а в последната има шест поредни пропасти, най–дълбоката от които е 12 м. Денивелацията е 26 м и въпреки че са оформени пешеходни маршрути - пътеки със специално нехлъзгащо се покритие и обезопасителни парапети, пещерата не е подходяща за хора с двигателни затруднения и хора с голямо наднормено тегло - преминава се през няколко много тесни места. Хора с фобия към тесни пространства също може да не се чувстват комфортно.
Влажността вътре е почти 100%, а температурата е постоянна – 9,6 градуса: задължително е да сте със здрави, непромокаеми обувки и дори в най-големите летни жеги да сте подготвени за посещението си в пещерата с връхна дреха.
До пещера „Венеца“ можете да достигнете от няколко посоки: ако идвате от Монтана, при с. Ружинци се отбивате за Белоградчик и следите за отбивката за с. Гара Орешец, която е на около 5 км; ако пък идвате от Видин по главен път Е79, в началото на с. Медовница тръгвате по отбивката за с. Гара Орешец. В селото има указателни табели за пещерата. Добре е да спрете на паркинга, който е на около 150 м от входа ѝ. Лесно е да стигнете и с влак по линията София-Видин – трябва да слезете на Гара Орешец и да повървите около 3 км до местността Краище, където се намира пещерата (GPS координати: 43.63015, 22.73655)
Пещерата работи всеки ден, като се влиза на кръгъл час от 9 до 16 ч. през лятото и до 15 ч. през зимата. Цената за възрастни е 8 лв., пенсионери, студенти, ученици и групи (с удостоверяващ списък) ползват намаление. Влизането става на групи от 15-20 човека. Обиколката трае около 30 мин, но може да продължи и повече, ако групата има специални интереси или прави снимки (разрешено е, но без светкавица и звук!)
За материала е използвана информация от сайта https://severozapazenabg.com/
