Иван Бакалов
Тази година конкурсът за вина на изложението „Винария” в Пловдив се провали. Това беше най-престижният преглед на български вина в последните 20-ина години насам.
Традиционните златни ритони и златни медали не бяха рааздавани. Не се състоя награждаването на тържествена гала вечеря, в присъствието на повечето хора от винарския бранш. По неофициална информация за конкурса са представили мостри твърде малко участници и той е отменен. Общността на винарите в България показва признаци на разпадане, оформяне на малки групички.
Тържеството на „Винария“ беше заменено с раздаване на измислени призове и грамоти за храни и безалкохолни напитки, от съпътстващото изложение „Техфуд“.
Сега интересът към „Винария“ е незначителен, в сравнение с минали години. Ако отвори човек вестниците отпреди 20 или дори отпреди десетина години, ще види, че за това събитие в Пловдив има изписани цели страници с новини, интервюта, коментари, прогнози за българското винарство.
Телевизионните новини се изпълваха с репортажи от Пловдив. Изложенията са откривани от министър-председатели и президенти. Днес се появява по протокол само министърът на земеделието, и министри се мяркат рядко.
В последните години конкурсът и изложението ставаха все по-скромни. В миналото изложителите с щандове са били десетки, а в конкурса за вина са участвали по 700-800 и повече проби от производители.
Винарско изложение все пак има, само че някогашните големи изложбени площи на производители са се свили до малки щандове.
Започналият в началото на 90-те конкурс и изложение „Винария” тогава бързо се превърна в най-престижния преглед на българското вино. Наградите „Златен ритон” бяха гордост за винарските изби. Почти нямаше производител, който да не участва. Панаирът още беше държавен и наемите не бяха високи.
След 2000-а година производители постепенно започнаха да се отказват от участие, недоволни от начина по който се провежда конкурсът за вина. Той се опитваше да угоди и разпредели награди между някои големи винпроми от миналото, които постепенно бяха приватизирани.
Такива, например като винпром „Черноморско злато”- Поморие, представяха за конкурса десетки проби. Взимаха и по 50-ина медала, а те нямаха в портфолиото си толкова разновидности вина. Тези представени проби не бяха вина, които се продават в магазините, а направени специално за конкурса образци, с надежда като са повече, да има повече шанс да вземат медал.
След коментари от специалисти и журналисти, че това опорочава конкурса, организаторите въведоха правило да не се представят вина, от които няма партида минимум 5000 литра. Това беше крачка в правилна посока, но недостатъчна и закъсняла.
През 2005 г. стана първият голям скандал. На дегустациите (провеждани на сляпо) в почти всички категории победители с най-много точки се оказват вината на „Домейн Бойар”. Останалите големи винопроизводители надигат недоволни гласове и Лозаро-винарската камара, организатор на конкурса, се поддава на исканията им и изпраща проби от участвалите в конкурса вина на „Домейн Бойар” в Германия за лабораторно изследване, за да се провери дали в тях няма съдържание на австралийски вина.
Предположението идва, защото тогава „Домейн Бойар” започва да внася на българския пазар за пръв път австралийски вина, но съвсем не от най-висок клас. Изследването в Германия не доказва съдържание на вино от чужд произход, освен български. Лозаро-виинарската камара праща комисия във винарната „Сините скали” в Сливен да провери дали наградените вина имат достатъчни партиди.
Оказва се, че партидите ги има. Но награди тази година не са дадени. По-нататък „Домейн Бойар”, най-големият износител на българско вино, се отказва да участва в конкурса за вина. Но след него постепенно и други големи и качествени производители един след друг се отказват – например „Телиш”-„Карстра рубра“ и др.
Нужни бяха десетина години, докато организаторите на конкурса от Лозаро-винарската камара да се осъзнаят и започнат да допускат за участие в някои категории само вече произведени и бутилирани вина. Дори въведоха категория „вино от магазина”. За справка – в почти всички световни винарски конкурси се допускат само вече произведени вина, които да могат да се намерят в магазинната мрежа и ресторантите. А не проби за дегустация – мерло, реколта еди коя си, проба еди коя си. Така беше години наред на „Винария”.
На организаторите им трябваха също години да се осъзнаят и да включат в журито чужденци дегустатори. Защото дегустаторите бяха основно технолози от производителите, някои естествено познаваха своите вина и при сляпа дегустация.
И колкото конкурсът ставаше по-честен, по-обективен, толкова повече участниците в него намаляваха един по един, докато накрая той загина.
Преди 10 години панаирът беше приватизиран и наемите скочиха драстично. Това отказа около 30 процента от традиционните участници още на първата година. И оттогава досега един по един се отказват много български участници. Тази година липсваха най-големите производители, някои от които не участват вече години наред. За сметка на тях имаше нови малки изби.
Някогашните големи павилиони изчезнаха отдавна. Някои от тях се свиха до малки щандове, изравниха се дребните и големите изложители. Други се отказаха напълно да излагат и даваха мостри само за конкурса. После започнаха да се оттеглят и от конкурса. Защото е по-престижно да участваш в „Мондиал дю вен – Брюксел” или „Мундус вини” в Германия и да вземеш медал оттам, отколкото от „Винария”. Тя вече е минала слава. Не се знае какво трябва да направи Винаро-лозарската камара, за да се възроди този конкурс. Шансовете това да стане не са големи.
Сега тежестта на панаира от виното се измести към едновременно провеждащите се с „Винария” „Техфуд” и „Агра” – изложенията на храни и техника за хранителната промишленост и на селскостопански производители и техника. Изложението на храни например почти засенчи прегледа на виното.
В последните години преобладават малките изложители, малки изби, които се представят на изложението само с едно щандче колкото бюро. Но и много от тях се оттеглиха, за да дойдат нови малки изби на тяхно място. Винарското изложение вече няколко години наред е скромно.
Като най-широк преглед на българското вино се очертава „Ди вино тест”, който се провежда в София преди Коледа. На него не се дават медали и награди, просто преглед. Проблемът там пък е, че накуп са разположени на малки щандчета над 70 производители и любителите на виното се замайват от опитване едно след друго и в крайна сметка не могат да се ориентират. Има също салони на виното в София и из страната, на които се явяват по 10-20 изложители и там може да се дегустира по-спокойно.
И другият проблем е, че в България вече е пълно с малки изби, които произвеждат по 50-100 хил. бутилки годишно, които не можеш да намериш, освен в отделни ресторанти или специализирани магазини. Такива нямат много нужда от изложения, освен че на тях успяват да продават на място от вината си.
Но залезът на „Винария“ показва неспособността на българските производители да се сдружават и да представляват общност. И е израз и на липсата на единна държавна политика за българското вино. Браншът, доколкото е сдружен, също така е оставен да се оправя сам с високите наеми за изложения, и в разходите за реклама.
Трифон Зарезан цял месец
Св. Трифон Зарезан се превърна в празник, който се празнува в продължение на почти целия месец февруари. По нов стил Св. Трифон Зарезан е на 1 февруари. Някои изби го празнуваха тогава и зарязаха тържествено.
Други го празнуваха на 2 февруари – събота, защото е почивен ден. Такъв празник при производителя всъщност е нещо като маркетингова атракция, представяне на вината.
Повечето го празнуваха по традиция на 14 февруари. Но това беше четвъртък и затова други изби си направиха празник в първия почивен ден след това – събота.
Няма лошо, през целия февруари има винарски празници.
В Ямбол винарската изба организира празник на виното, който събра над 10 хил. души и които изпиха 3000 литра наливно вино и 250 бутилки. Плюс мезетата от Ути Бъчваров.
Този месец е и изложението „Винария” в Пловдив, което по традиция се правеше точно на Трифон Зарезан.
После производителите поискаха да се премести през март, защото вината от последна реколта имат нужда от време, за да станат, февруари им е рано. По-късно организаторите преместиха празника пак през февруари, но вече не на Трифон Зарезан, а от срядата след него.
Източник e-vestnik
