Двореца в Балчик е може би най-известната забележителност по Северното Черноморие. Красотата и романтичната атмосфера привличат българи, чужденци, а и много влюбени, които решават да сключат брак именно там. Историята на създателката на Двореца кралица Мария Единбургска, която пожелава след смъртта ѝ сърцето ѝ да бъде положено в ковчеже и да остане завинаги в нейното любимо кътче на брега край Белия град, допринасят за приказната аура, обгърнала мястото.
Кралица Мария е родена като британска принцеса, дъщеря на херцога на Единбург Алфред и на великата руска княгиня Мария Александровна. Тя е дете на две от най-могъщите европейски семейства. Можело е да стане кралица на Великобритания, но въпреки че бъдещият крал Джордж V й предлага брак, под давлението на своята майка Мария се омъжва за румънския кронпринц Фердинанд.
Съпружеският живот обаче се оказва нещастен, дори непоносим за кралицата. В кореспонденция със своя приятелка тя споделя, че изпитва отвращение към Фердинанд. Двамата обаче имат 6 деца – Карол, Елизабет, Мария, Николай, Илеяна и Мирча, въпреки мълвата, че кралица Мария поддържа дългогодишна сърдечна връзка с принц Барбу Щирбей.
Разлюлявана от бури, скандали и конфликти, кралица Мария намира своя пристан в Балчик (по онова време градът е бил в пределите на Румъния). Тя изключително много харесва природата и гледката: „Цял живот съм мечтала за такова място, представяйки си, че то може да бъде открито само в Италия, а ето го тук, в Балчик.“ Кралицата купува парчето крайбрежна ивица от неговия собственик – букурещкия банкер Жан Крисовелони през декември 1924 г.
Планът й е да се построи замък по неин вкус и спрямо нейните разбирания за красота и естетика. Работата започва на следващата година, а за да реализират мечтите на кралицата, са наети майстори от цял свят.
Първата построена сграда е личната вила на Мария - „Тихото гнездо“. Едновременно с това се оформят градините и алеите на комплекса, преустройството на съществуващите воденици и укрепването на терена. Кралицата е искала вилата да е в турски стил, затова приличащата на минаре кула никак не е случайна, а е по желание на Мария. Вътре в нея е монтирана еолова арфа. Това е куха фуниевидна тръба с опънати струни. Когато има вятър, от нея се разнасят леки и нежни звуци, придавайки още по-голяма тайнственост и призрачност.
Строителните работи приключват през 1936 г. Само две години след това кралицата умира.
Последното желание на Мария е сърцето й да бъде отнесено в нейното любимо място – Двореца в Балчик и да бъде положено в параклиса „Стела Марис“. Искането нa кралицата се сбъдва - нейното сърце е прибрано в ковчеже, обковано със скъпоценни камъни, и оставено в параклиса. По-късно то е върнато в Бран, а след това в продължениена 44 години се е съхранява в Националния исторически музей на Румъния в Букурещ.
През ноември 2015 г. - 77 години след смъртта на Мария, с тържествена церемония, на която присъстват нейни потомци, румънски и чуждестранни високопоставени личности, сребърното ковчеже със сърцето на кралицата е пренесено в замъка „Пелеш“, където намира вечен покой.
Днес посетителите на Двореца в Балчик не могат да видят ковчежето, но наследството, останало от кралицата, все още впечатлява и удивлява. Нетрадиционната архитектура, смесването на различни стилове, прекрасните градини свидетелстват за един изтънчен и в същото време авангарден вкус на една удивителна жена с афинитет към изкуството и красотата.
А сред ориенталския интериор и приглушената светлина на кабинета на съпруга й във вила „Тихото гнездо“ гостите на Двореца могат да срещнат очи в очи самата румънска кралица, макар и като холограмен образ.
