В началото на месец май Световната федерация на журналистите и писателите по туризма (FIJET) обяви гръцкия остров Лесбос (Лесвос) за Дестинация на 2026 г. и го удостои с най-голямото си отличие „Златна ябълка“.
Макар и познат от древността, островът в североизточната част на Егейско море, е далеч от популярните места за почивка на българските летовници. Впрочем, съвсем незаслужено, въпреки световната слава на островна Гърция като топдестинация на световния туризъм.
За разлика от Иос и Миконос, известни с клубовете, плажните партита и бурния си нощен живот, острова на аристократите Корфу, калдерата и белите къщи на Санторини, Родос, известен със стария си град и средновековните крепости, и митичния остров на Аполон - Делос, Лесбос се свързва единствено с поезията на древногръцката поетеса Сафо.
За любителите на спокойния отдих, историята, природата, узото, минералните бани и изненадите обаче, той е истинска златна мина.
Лесбос има две лица - половината от острова е зелен и плодороден, с над 10 милиона маслинови дръвчета, от които се добива първокачествен зехтин, а другата половина е покрита със скали с вулканичен произход. Там се намира една от най-големите вкаменени гори в света. Разпростряна на площ от около 15 000 хектара, тя е съхранена на същите места, където дърветата са расли преди 20 милиона години.
На острова има 5 термални извора, единият от които е с температура 92° С – горещ почти колкото гейзера в Сапарева Баня, а водата им е подходяща за лечение на ревматизъм, артрит и кожни заболявания.
Може и да не се подозирали, но точно Лесбос е родното място на узо „Пломари“. В малкото селище на острова е дестилерията на фамилията Барбаяни, която има богата 166-годишна история, започнала през 1860 г. Тогава Ефстатиос Дж. Барбаянис пренесъл уменията за дестилация от Одеса. Донесъл и меден дестилатор, произведен в Константинопол. Компанията е семейна собственост, запазвайки традиционните методи на производство.
Рецептата е проста: местен, висококачествен анасон от Лисвори, ароматни билки и местната вода, наситена с различни минерали. Шестото поколение Барбаяни произвежда 4 марки - Green, Blue, Evzon и Aphrodite. И четирите се ползват с изключително уважение от ценителите на висококачественото узо.
В „Столицата на узото“ Пломари има и още една дестилерия - Plomari Ouzo Distillery Isidoros Arvanitis S.A. Тя също е с дълга история, която продължава от 1894 г. до днес.
Лесбос е рай и за любителите на птиците и особено на тези от тях, които имат специфични интереси да наблюдават и снимат редките видове. Тези хора идват със скъпа техника и повишен интерес да уловят „мига“. Те все още не са много, но носят сериозни приходи на острова. Есен и пролет, на път за Африка и при връщане към Европа, над 300 вида птици си правят кратка почивка на острова, на места като Солниците на Калони (където могат да се видят розово фламинго, кокилобегачи, саблеклюни и различни видове чапли), река Цикняс и езерото Метохи.
ОЩЕ ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
- Аристотел прекарал две години (около 344–343 г. пр.н.е.) на Лесбос, като провеждал изследвания в областта на морската биология и зоологията. След като напуснал Академията на Платон, той пътувал до региона със своя колега Теофраст, където изучавали флората и фауната на острова и неговата централна лагуна, известният днес залив Калони. Местните определят Лесбос за родното място на биологията.
- Обсадата на Митилини на остров Лесбос през 81 г. пр.н.е. е първото документирано военно действие на Юлий Цезар. Митилини се бил вдигнал на бунт срещу римското управление по време на Първата митридатска война. След като бил помилван от Сула през 82 г. пр.н.е., младият Цезар (на около 19-20 години) се присъединява към Марк Минций Терм, управител на Азия. Тук Юлий Цезар получава първото си военно отличие: престижната Гражданската корона (corona civica).
- Една от най-големите крепости в Средиземно море е защитавала острова.
- Лимонският манастир пази духа на византийската култура, а живописното селище Моливос с каменните си къщи и средновековна крепост изглежда като сцена от древна приказка.
- Историята на Лесбос е бурна. След античния разцвет островът преминава под властта на Рим, а после става част от Византийската империя за повече от хилядолетие. През Средновековието е нападaн от пирати и различни нашественици, а през 1462 г. е завладян от Османската империя. През 1912 г., след Балканските войни, става част от съвременна Гърция.
- През османския период островът е процъфтяващ търговски център – изнася зехтин, вино, смокини и други продукти, а столицата му е един от най-оживените егейски портове.
Днес тази традиция продължава. Местните власти и предприемачи работят заедно за развитието на туризма – чрез опазване на културното наследство, развитие на инфраструктура и популяризиране на автентични продукти като узо и зехтин. Именно синергията между държавна политика и частен бизнес превръща Лесвос в устойчива туристическа дестинация.
