Невяна Троянска
Най-голямата изкуствено създадена котловина в Европа, най-голямата открита медна мина на Стария континент, в която се добиват още злато и сребро, и най-впечатляващата индустриална гледка, която съм виждала... Майданпек, Сърбия. Сигурно никога нямаше да науча това име, ако не бяхме избрали най-прекия път от Белград до пролома Железни врата, който непременно искахме да видим...
Пътят се вие през планината Църни връх – тесен, че чак две коли трудно ще се разминат, но затова пък с асфалт без дупки. Което за шофьор, свикнал с офроуд условията по българските магистрали, си е като извънземно преживяване. Гледката прелива от малки селца с китни едноетажни къщички, изобилие от пчелни кошери, костенурки и гущери край и на шосето, късчета от Дунав, изскачащи от време на време край завоите и, о – чудо, работници с моторни триони, които кастрят крайпътните храсти, разширявайки просвета на гората и шанса за по-леко и безопасно разминаване на автомобилите по трасето.
Изведнъж гората свършва, а пред очите ти зейва пропаст. Терасирана сивкава пустош, в която по прашни утъпкани трасета пъплят камиони с размера на буболечки. Дълбоки урви с изсъхнали дървета навяват усещането за изоставена планета, като декор от научно-фантастичен филм. Остри завои, а на дъното – нещо като езеро, нещо като шламоотвал, нещо като нищо на света...
В далечината, измежду два хълма, „изплуват“ панелните блокове на Майданпек. След открития меден рудник, който се експлоатира вече почти век и чиято котловина е в състояние да побере 36 млн. куб. м вода, градчето с около 12 000 жители изглежда доста семпло и сякаш застинало в ерата на социализма. В центъра – няколко административни сгради, културен дом, два миниатюрни супермаркета, информационен туристически център – естестествено, затворен, и ресторант-емблема на спомените в стил „Балкантурист“.
И още – църква, паметник с вагонетка от мината, излязла от употреба през 1956 г. и „древна“ пощенска кутия (ако беше по нашите географски ширини, отдавна щеше да е изкъртена и предадена за скрап)... Истинска машина на времето, която си струва да се види – Майданпек!
