Герчо Герчев
Това се случило през 1656 г., когато Полша била залята от шведската армия на Карл Х Густав, а полският крал Ян II Кажимеж бил в чужбина.
В това време град Замошч бил управляван от наследствения, независим велможа Ян II Замойски, наричан Независимия. Градът бил много добре укрепен и снабден с храна за дълго време. Замошч била една от трите полски крепости, още незавладяна от шведите. По-рано градът устоял и на мощта на казашкия хетман Хмелницки и татарския Тугай бей.
В края на февруари зимата била още много студена, когато шведският крал пристигнал със своята армия под стените на Замошч. Искал да превземе крепостта и така да спечели цялата война. Но Карл Густав добре знаел, че ще му трябват много месеци за обсада. А нямал нито времето, нито желанието толкова да чака. Затова смятал, че ако лично той застане под стените на Замошч, ще успее да склони Ян Замойски да се предаде и да отвори портите на града.
Шведът, като не виждал как да се справи с упорития и горд поляк, измислил още една хитрост. Помолил Ян Замойски да изядат заедно една прощална закуска в крепостта. Но Замойски и този път бързо отгатнал хитростта на краля. Постъпил двояк: не отказал на шведа старополското гостоприемство, но искал да го унижи. Защото знаел, че ако Карл Густав влезе в стените на града, доброволно няма да си тръгне.
Нападенията и преговорите продължили, но нищо не постигнали. Оръдията, тогава те били още малокалибрени, не успели да причинят никакви щети на крепостта. Само убили един вол и изплашили живеещите в района ята гълъби. Шведите се обезсърчили, че ще могат с оръжие да превземат крепоста. Тогава кралят опитал хитрост. Казал, че се отказва от битката, че иска да си замине.
Поискал разрешение войските му да преминат по пътя от Шчербжеската до Лвовската порти на града и да продължат по-нататък към Запорожието. Очаквайки измама, Замойски отговорил че на около половин миля извън града има добър път за заобикаляне на Замошч. Нека да минат оттам.Шведският крал довел 18-хилядна армия - конница и пехота, и 40 оръдия. Започнал да обстрелва крепостта. След това изпратил до Ян Замойски пратеници, които да го призоват да се предаде, като му обещал много бъдещи облаги.
Обаче Замойски не се разтревожил от атаката, а весело отговорил, че е верен на полския крал Ян Кажимеж и не иска да се възползва от бъдещите шведските облаги.
Затова се съгласил на прощалното угощение със шведската армия, но ако той диктува условията. А именно, че той ще пирува с дворяните и с войниците си в града, а шведите – извън крепостните стени. Така и станало.
Замойски наредил да подредят за шведите извън крепостните стени много маси с големи количества храна и лакомства. Mесо - говеждо, свинско, сърнешко, заешко и други видове, също птици, всякакво разнообразие, различни видове риба и готвени ястия; огромни количества хляб и торти, също така и различни питиета. Всичко това извадили от огромните запаси на замъка. Нали било прощално угощение.
Той забранил само да слагат места за сядане. Никакви пейки, столове, табуретки и всякакви други подобни, на които може да се седне по време на храненето. Но за неговите дворяни и войници в града имало къде да седнат.
Криво-ляво, на крак, шведите изяли, каквото можали, от прощалната закуска и си заминали победени.
Оттогава закуските „на крак“ се разпространили и в други страни и започнали да бъдат наричани „Шведска маса“.
А шведите не искат да си спомнят за тази история, понеже от нея ги хваща срам. Защото техният велик вожд, крал Карл Х Густав бил осмян от полския велможа.
Това са факти от историята на непобедимия град Замошч, неговите знаменити жители, и първата „Шведска маса“.
Герчо Герчев е управител на фирма „Франга“, регистриран туроператор 05602/2006, Варна, тел. 0888 522 744, e-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
