Наукан е едно от изоставените села в Чукотка. До 60-те години това е било най-източното населено място евразийската част на земното кълбо. Преведено от езика на ескимосите, името му означава "торфено". По всяка вероятност, селото е наречено така поради факта, че за изграждане на жилищата е използвано голямо количество торф.
Селището, основано от ескимоси, датира от 14 век. Сега Наукан в Чукотка изглежда безлюдно и напълно мъртво. Жилищата са изоставени, наоколо няма жива душа. Да се стигне дотук е много трудно, а в някои периоди от годината - напълно невъзможно.
През XVII век Наукан става известан с това, че наблизо се разбива корабът на руския пътешественик Семьон Дежньов. Това събитие е увековечено от Русия. На хълма Ингегрук е издигнат фар, бюст и дървен кръст. Някога фарът предупреждавал мореплавателите за опасностите край брега.
Преди да бъде напуснато, селището имало над петстотин жители. Въпреки недостъпността и отдалечеността, за онези времена това бил голям град. От векове на тази земя живеят повече от тринадесет почитани ескимски рода. Те говорят свой собствен диалект, съчиняват легендарните си сказания и ги предават на новите поколения.
Днес е почти невъзможно да стигнете дотук. Всичко е изоставено, гледката към селото е нереална. Няма нищо, което да напомня, че тук някога е кипял бурен живот.
Местните жители идват тук изключително рядко. Основните посетители на района и селото са туристи, които обичат екстремните изживявания. Туристически групи посещават нос Дежньов, като се включват в круизи и експедиции, организирани от туристически агенции.
Желанието да видиш това село - призрак не е изненадващо. Хълмовете на Наукан предлагат удивителни панорами, достойни за четката на художник. Ако времето е ясно, можете ясно да разграничите очертанията на Аляска.
Привлекателни за туристите са романтичните останки от срутени къщи и полузаровените останки от китови челюсти. От тях местните правели укрепления, странни украшения и предмети на бита. Това е остнало от хората, които са обитавали тези места много столетия.
Привлекателна е възможността да се видят китовете, които по непонятни причини се събират край тези брегове всяко лято.
Науканците са известни с древните си ескимски легенди. Една от тях разказва, че хората, които живеят тук, веднъж са сключили споразумение с китовете, и станали добри приятели, които си помагат взаимно.
Според договора, китовете можели да вземат за жени девойките от селището. То било пазено от добри духове и процъфтявало. Много от девойките нямали нищо против да станат такива избраници, защото това потвърждавало, че са между най-хубавите. Въпреки разрухата и своята отдалеченост, това място в Чукотка е известно в много страни по света.
