Вера Демирева
Ако Севиля (и цяла Андалусия) грабват завинаги сърцето ти, ако Барселона се настанява трайно във въображението и неспокойния ти ум, то Галисия намира място в твоето „Аз“, в душата и в себепознанието ти, в историческата ти памет, в националното и европейското ти самочувствие. А това, оказва се, е безценно като усещане. Едно от най-вълнуващите ми пътешествия и едно от най-впечатляващите ми преживявания – това се оказа Галисия. Страната на Ел Камино.
На Пътя… от пълното със съмнение начало до последната уверена крачка… почти до там, където континентът докосва океана; именно до там, където за средновековния човек е бил краят на света. Мисля, че тази най-северозападна област на Испания е мястото, където може да се излезе от традиционните туристически маршрути и да се навлезе в по-малко познати кътчета на регион, богат на история, традиции, култура и архитектура.
Галисия е страна, преливаща от митове и легенди. Магнетична, очарователна със своите дружелюбни и открити хора, със своето настроение, природа, храна, вътрешна красота и спокойствие. Зелена, синя и мистериозна… Галисия е страната на нарцисите и камелиите, на меките зелени хълмове и пълноводните тъмни реки, носещи във водите си познание за векове на превратни събития и съдби. Символът на Ел Камино… А ако търсите нещо много испанско, но най-близко до родната ни природа и история, това е Галисия (по-късно ще ви разкажа защо).
Галисия за 3 дни е непостижимо начинание, но човек рядко разполага с достатъчно време, а винаги иска да види толкова много. Избрах си само две точки от картата на областта – столицата на областта Сантяго де Компостела и град Понтеведра. Първата – заради величествената катедрала, уникалния й дух и пресечната точка на толкова много пилигримски маршрути, оформили съвременния облик на Европа. Втората – заради историческото ѝ наследство и красивите завои на река Лѐрез, изливаща водите си под разнолики мостове – каменни и вековни, елегантни и модерни.
И така – Ден първи, ставане в безумно ранни часове за полета на Ryanair от Барселона до Сантяго де Компостела. Наградата – безупречен, бърз и точен полет. Прекрасно допълнение към него – да пиеш още в 9:00 café con leche в уютно кафене в центъра на града, поднесено с топъл кроасан и още по-топла усмивка. Установих, че не е нужно да мислиш за закуска тук – кафето винаги се поднася с кифличка или churos (нещо като пържена тулумбичка, която топиш в кафето или горещия си шоколад) или парче кекс и крем брюлѐ, включени в цената на напитката (1,20 – 1,40 Евро навсякъде). Транспортът от и до летището, намиращо се само на 14 км от града, е повече от отличен, спира и тръгва от площад Галисия (Praza de Galicia) на всеки 30 мин. и ви отвежда в нужната посока за около 20-30 мин.
Благодарение на огромния си късмет попаднах на 40-годишни температурни рекорди – около +25 градуса в края на февруари с ярко слънце и безоблачни хоризонти. Поляни, покрити с нарциси, зюмбюли, лилави минзухари и още по-лилави теменужки. Магнолии, отрупани с восъчно-бели и бледо-розови цветове, изящни и грациозно изправени под меката синева на още зимното небе. Камелии, ръсещи бляскави цветни листа (във всички нюанси от бяло през розово до винено-червено) върху зелените килими на паркове и градини. Благодарение на непосредствената близост на Галисия до Атлантика, климатът тук е мек и много влажен, с голямо количество валежи, което го превръща в най-зеления и прозрачно-чист регион на Испания.
Първото ми впечатление от Галисия, и преди всичко от нейната столица, е – много чиста и свежа, прекрасно подредена и излъчваща неподправен стил. Град, съхранен за вековете; град, в който историята диша и живее. Град, от който се учиш. Град, на който се наслаждаваш. Малък за размерите на страната (около 100 хил. жители), Сантяго де Компостела е столица на автономната област и седалище на местния Парламент (Xunta de Galicia), а Старият град, архитектурна сплав от романски, готически и барокови сгради, е в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО от 1985 г.
Считан за едно от трите най-грандиозни „ядра“ на християнското поклонничество, заедно с Йерусалим и Рим, Сантяго де Компостела носи името на Свети Яков (Сантяго), чиито тленни останки, както се вярва, са пренесени тук между 820 и 835 г. и днес се намират погребани в основите на внушителната катедрала. Разположена на Praza de Obraidoro (буквално „Площада на работилницата“, на галисийски), тя поразява с размерите, достолепието си и изящната красота на детайлите си. Двете ѝ кули се извисяват величествено над града и доминират над градския пейзаж, откъдето и да ги погледнете.
Започната като градеж преди почти хилядолетие, в далечната 1075 г., тя и днес привлича хиляди посетители и пилигрими от целия свят (всичко за катедралата, ако проявите по-задълбочен интерес, можете да прочетете на http://catedraldesantiago.es/en/cathedral/). Входът за нея, включително достъпът до гроба на Сантяго, е безплатен.
Самият площад, откъдето е видна западната ѝ фасада, е уникален – всеки ден стотици разноезични поклонници стигат дотук, сядат близо до километър 0, отбелязващ края на всички пътища (El Caminos) към Сантяго, и съзерцават Катедралата, озарена от вечерните лъчи на слънцето, погълнати от равносметката на пътуването към своето вътрешно „Аз“.
Точно срещу нея е разположен Palacio de Rajoy (въпреки името си тази сграда няма нищо общо с бившия президент на страната Мариано Рахой), където днес се помещава градската управа (Кметството на града) и Парламента (регионалното правителство) на областта, известно като la Xunta. Носи името на архиепископ Bartolomé de Rajoy, който инициира изграждането ѝ, и е дело на френския архитект Carlos Lemaur, на когото дължи великолепния си неокласически облик.
След като поседите на площада насаме със себе си и се насладите на всичко наоколо, обиколете el Casco Antiguo de Santiago de Compostela (Старият град), в който всяко кътче е малко съкровище. Изцяло пешеходен район, той ще ви очарова с площадите, църквите, малките магазинчета, ресторанти и кафенета. Не бързайте, надникнете навсякъде, поседнете на Praza da Quintana (до невероятната източна фасада на Катедралата), останете за миг на малкия, но пленителен площад Сервантес (Praza de Servantes), любувайте се на всеки детайл, купете си сувенири, посетете стария градски пазар (Mercado de Abastos).
Непременно опитайте нещо от местните специалитети – например Pulpo á feira (октопод, приготвен с много зехтин, пикантен червен пипер и задължително дафинов лист). Ще ви го поднесат в дървен съд с много хляб, с който да топите вкусния зехтинов сос. Не пропускайте чашата вино. Защото Галисия е един от най-известните и авторитетни винопроизводителни райони на Испания. Rías Baixas (или плитките реки), регион, разположен в провинция Понтеведра, е „перлата в короната“ сред 5-те географски региони за произход (Dominación de origen) в областта. Чаша студено бяло вино от сорта Albariño ще направи вечерята ви незабравима. А ако искате и нещо за десерт… спокойно можете да го получите безплатно.
Пред всеки местен магазин, който е и работилница за сладки галисийски специалитети, ще ви предложат парченца от Tarta de Santiago (сладкиш, приготвен с яйца, смлени бадеми, захар, лимон и канела, едновременно прост и много вкусен), задължително инкрустиран с кръста на Сантяго. Идеята е да влезете и да си купите, изкушени от невероятния вкус и аромат, но това съвсем не е задължително. И когато се наситите на история и кулинария, вижте парковете...
Препоръчвам ви Alameda – шедьовърът и несъмненият повод за гордост на жителите на града. Зелен и цветен, елегантен, красив и чист… прекрасно място за отдих, за спорт, за разходка. Гледката оттук към Катедралата е неповторима, независимо от сезона и часа от денонощието. И така, в края на този първи ден, бих казала: въпреки тежестта на времето и величието на съхранените исторически паметници, днес Сантяго де Компостела е един съвременен жизнерадостен град. Възхитена съм от неговите жители – толкова позитивни, усмихнати, сърдечни и дружелюбни.
Вероятно заради лудия ритъм на Барселона, където живея, усещането ми за Сантяго е за едно невероятно спокойно, пълно с равновесие място. Но заедно с това безупречно организирано, обмислено до най-дребните детайли. Животът и тук следва своя ход, но без да те притиска или изнервя. И може би заради честите дъждове, но въздухът е мек и много чист, а градът изглежда като току-що измит, от улиците и тротоарите, до фасадата на всяка сграда… а цветята са навсякъде, подредени с усет и стил… Време е за сън.
(Следва продължение)
Снимки:Авторката
За авторката: Вера Демирева живее в Барселона, но любовта ѝ към пътешествията и непознатото я водят на различни места и извън Каталуния и Испания. Тя е инженер по професия, човек на изкуството по призвание и пътешественик по душа. Ако желаете да Ви помогне да организирате по най-добрия начин Вашето пътуване можете да пишете на лично съобщение във Фейсбук страницата ѝ
