Невяна Троянска
Само на няколко километра от Фамагуста се намират две емблематични места не само за Източен Кипър, а за целия остров. Останките от античния Саламис – най-големия и най-добре укрепения кипърски град от античността и елинистичната епоха, и гробът на Св. Варнава - светецът, покръстил Кипър.
Според легендите Саламис е основан по време на Троянската война и в продължение на 1500 години е бил център на политическия и икономическия живот на острова. В началото на новото хилядолетие населението му е наброявало 200 000 души!!!
Макар и в руини, Саламис поразява с огромните си размери, впечатляващата архитектура и мащабите на древното строителство. Удивително е също, че всичко на територията на древния град, който се простира докъдето ти стигат очите, изглежда като ново – все едно вчера сградите са били сринати от земетресение, отломките от които са разчистени с магическа пръчка. Оказа се, че за това има съвсем логично обяснение. В продължение на векове античният Саламис е бил скрит под тонове пясък, затрупали долината на града, което е попречило на местните жители да „разкулачат“ древните артефакти като безплатни и леснодостъпни материали за строителството на домовете и вилите си. „Това, уви, открай време е обичайна практика на острова“, обяснява екскурзоводът.
Археолозите попаднали на града при разкопки, започнали през XIX век, но той възкръснал с целия си блясък след 1952 г., когато били открити основните исторически обекти. Днес древният Саламис е най-впечатляващият археологически музей на открито в Кипър – въпреки че след турската инвазия на острова, когато районът на Фамагуста преминава в ръцете на нашествениците, проучванията са преустановени.
И експонираното до момента обаче ще ви остави без дъх. Тук ще видите на живо визитната картичка на Кипър – мраморната колонада на гимназиума. С риск да попадна в листата на недотам интелигентните представители на хомо сапиенс, признавам, че дълго се чудих какво точно означава „гимназиум“. Първосигналната асоциация с учебно заведение нещо не ми се вързваше с обширната площадка на открито. Чак впоследствие разбрах, че означава спортна зала.
Названието идва от древногръцката дума „гимнус“, т.е. гол, а причината древните спортни комплекси да бъдат наречени така се корени в традицията на елините да спортуват дибидюс, както майка ги е родила. Гимназиумите са били запазено място за мъжете, които, освен на спорта, там са се отдавали и на философски беседи. Оттук се се родило и значението на думата „гимназия“, като образователно учреждение.
В съседство с гимназиума са разположени термите – най-големите и най-добре запазените постройки на обществена баня в Европа. Любопитно е, че водата е стигала до термите по акведукт, дълъг 60 (!) километра, и се сгрявала чрез хитроумна теракотена система с горещ въздух, скрита под пода. Прототипът на днешното подово отопление се вижда под част от разрушените плочи.
В Саламис видяхме и какво е представлявала древната обществена тоалетна – кръгло площадче (с колони, естествено), около което една до друга са подредени не кабинки, а открити места, без врати и прегради. Нищо чудно, след като във WC-то събеседниците продължавали да водят философските си дебати, докато течащата под клечащите мъже вода отмивала нечистотиите...
И храмът на Зевс, и агората, където се вихрела търговията, и парадният вход към града, над който се извисяват 5 арки – не само за красота, а и за да крепят стената на огромния резерворар с вода за термите – всичко в Саламис е впечатляващо и съвсем автентично, с незначителни раставрации!
Изключение прави само античният театър – най-големият по цялото източно Средиземноморие в началото на хилядолетието. През 50-те години на ХХ век той е бил частично възстановен с помощ от Швеция и днес посетителите могат да се насладят на цялата му импозантност, с над 50 амфитеатрално разположени редове, места за над 15 000 зрители и сцена с диаметър 27 метра.
Недалеч от Саламис се намира още едно емблематично за Кипър място – манастирът и гробът на Св. Варнава, небесния покровител на острова.
Съседството им не е случайно. Светецът - съратник на Христос, е роден в Саламис, а след обучението си в Йерусалим и проповедническите си мисии в Рим и Милано се завърнал у дома, за да посвети в християнството и хората тук.
Заедно с апостолите Петър и Марко той превърнал родния си град в християнски център, откъдето православието се разпространило в цял Кипър. В потвърждение на максимата, че никой не е пророк в собственото си село, той бил пребит с камъни от юдеите. Апостол Марко погребал тялото му в една от древните гробници в околностите на Саламис. А после всичко потънало в забрава. Останали само многобройните предания за чудотворния извор, който може да изцели всички болести. Така поклонниците нарекли местността „място на здравето“.
Според легендата гробът на Св. Варнава бил открит през 70-те години на V век, след като тогавашният архиепископ на Кипър – Антим, сънувал, че се спуска по стръмните стъпала на непозната крипта и в нея открива мощите на светеца. Като отворил очи, той записал съня си и започнал да търси мистериозното място. Диренията го довели до „мястото на здравето“, а разкопките там не след дълго разкрили входа на криптата с мощите на Св. Варнава. Сега над криптата е издигнат малък параклис и всеки може да слезе по каменните стъпала до гроба на светеца. Казват, че чудодейният извор още не е пресъхнал, а от стените около червената плащеница над саркофага стърчат стотици листчета с молитви за изцеление.
Днес манастирът в съседство и гробът на Св. Варнава са сред най-култовите места за поклоннически туризъм в Кипър – въпреки че попадат в мюсюлманската част на острова. Естествено, пътеката между манастира и параклиса е осеяна със сергии, отрупани с локум, сушени плодове и „йени ракъ“.
От години манастирът не е действащ. Посетителите могат да разгледат малкия музей с археологически артефакти, открити в околностите на Саламис – нищо впечатляващо, ако сте посещавали Археологическия музей във Варна, например. В църквата „Панагия Теокот“ - „Рождество на Дева Мария“, ще се насладите на множество икони и стенописи, най-старият от които е датиран от ХII век.
Задължително обаче си поръчайте фреш от нар, а ако сте гладни – гьозлеме, направено пред очите ви, и седнете за кратка отмора в потъналия в зеленина и кактуси двор на манастира.
Защото ви предстои още едно пътуване във времето. Не чак до античността, ще се върнем само 45 години назад, към събития, на които мнозина, като мен, са свидетели. Тъжни свидетели...
Следва:
Кокоши пътешествия – Фамагуста 3: Как кипърската Ривиера стана град-призрак. Вароша
Вижте още:
