Невяна Троянска
Вароша. Кипърската Ривиера, един от най-луксозните, модерни и космополитни европейски курорти през 60-те години на ХХ век, от 1974 г. насам се руши – безлюден, ограден от бодлива тел, в демаркационната зона на Фамагуста, затворена за посетители след турската инвазия през злополучното лято на '74-а.
Въщност Вароша – предградието в южната част на Фамагуста, още от края на XVI век е християнският квартал на града. Той е завладян от османските турци през 1571 г., след деветмесечна обсада, а три години по-късно завоевателите прогонват цялото гръцко население извън стените на Фамагуста.
Изселените гърци се устройват в покрайнините и новият град, който с времето се разраства и дори надхвърля размерите на укрепеното селище, става известен под името Вароша. Фамагуста, обаче, продължава да бъде официално название на целия град – стар и нов, докато Вароша се използва, за да обозначи южните му покрайнини, населявани единствено от християнско население.
През първата половина на ХХ век т.нар. Нова Фамагуста – Вароша, е миниатюрно градче, населено с градинари, грънчари и работници, много малка част от които са били образовани. Икономическият, туристическият и културният подем на Фамагуста започва след края на Втората световна война и преживява истински бум след 1960 г., когато след английското колониално управление е обявена независимата Република Кипър.
Периодът от 1960 до 1974 г. е златен за Перлата на източното Средиземноморие. През 1960-а Вароша е просто красив град, но за нула време той се изстрелва до №1 в туристическата индустрия на острова. Преди турската инвазия от 1974 г. 80% от легловата база за туристи в цял Кипър е била регистрирана във Фамагуста.
В края на 60-те години тя е модерен европейски град, пълен с живот и хиляди летовници от цял свят, които намират подслон и развлечения в комфортни и луксозни хотели, наслаждавайки се на топлото лазурно синьо море с уникален златист пясък. Тук, край огромния живописен залив на Фамагуста, се намират най-хубавите плажове на Кипър – любимо място за почивка на световни филмови звезди. Ричард Бъртън и Бриджит Бардо често прекарват там ваканциите си, а хотел „Арго“ на „Кенеди авеню“ е сочен за любим на Елизабет Тейлър.
Славата на Вароша като ултрамодерен курорт - с изобилие от комфортни 5-звездни хотели, престижни ресторанти, барове и нощни заведения, обаче угасва внезапно. Лятото на 1974 година обръща на 180 градуса съдбата на града.
Много е писано за Кипърския въпрос – преди и след като островът получава своята независимост от Британската империя, преди и след режима на военната хунта в Атина, провокирал инвазията на Турция в Кипър, преди и след началото на ХХI век, когато Република Кипър е част от Евросъюза, а Севернокипърската турска република продължава да е призната единствено от Турция.
Известна е и трагедията на над 40 000 жители на Вароша, които след 20 юли 1974 г. в рамките на няколко дни е трябвало да напуснат домовете си, превръщайки се в бежанци в собствената си страна. На тръгване хората вземали със себе си само вещите от първа необходимост с надеждата, че – до дни, месец, съвсем скоро, миротворческите войски на ООН ще възстановят справедливостта и животът във Фамагуста ще продължи постарому. Надежда, която продължава повече от 45 години...
Разказват, че в началото лампите в ресторантите и казината продължавали да светят – докато не изгорят, потапяйки в мрак Вароша. Прането се развявало по балконите преди да бъде разкъсано и отнесено в неизвестна посока от средиземноморския вятър. Манекените по витрините на магазините продължавали да „рекламират“ модната колекция от 1974 г., а автосалоните – лъскавите коли, излезли от конвейера през същата година.
Още преди Вароша да се превърне в град-призрак обаче, домовете, хотелите, нощните заведения и всичко останало е било разграбено от мародери.
Днес Фамагуста има 45 000 жители, а зоната от 6 квадратни километра на Вароша е оградена от бодлива тел. В нея се допускат само турски военнослужещи и умиротворителите от ООН. Забранен е дори достъпът на журналисти. На всяка крачка табели предупреждават на няколко езика, че ако снимате, ви грози арест.
Всъщност, повече от 8 години исках да видя точно този призрачен град. Мечтаех си как ще вървя по улиците му, ще надничам в кафенетата, където чашите още пазят утайката от кафе от 1974 г. Питах се дали в нея ще се крият някакви заврънкулки, сочещи бъдещето на Фамагуста...
Напразно. Бодливата тел, мъжете с автомати, които се виждаха тук там край оградата, и шубето, че, току виж наистина ме арестували, си казаха думата. Задоволих се само със снимките от разстояние - на няколкокилометровата плажна ивица на Вароша, на изкорубените от времето хотели, на импровизирания „граничен“ пункт край плажа с наистина извънземен златен пясък и кристално чиста вода. Разрухата на времето, превърнала се в безвремие, лишено от човешко присъствие, е покъртителна...
Подозирам обаче, че точно тук, на плажа, табелите с надпис „Снимането забранено“ и занемарената „гранична“ вишка са оставени само с една цел – да изкушат тълпите от туристи да снимат напук на „забраната“. Е, постигнали са целта на PR-а си. Край мрежите, отделящи миниатюрния плаж от километровата пуста ивица, на която сега гнездят морските костенурки, на метри от табелата с предупреждението, винаги има туристи с фотоапарат или телефон, отправен към призрачния град Вароша.
Както се казва - и аз бях там, и аз снимах...
Вижте още:
