„Тайният“ параклис на чешкия замък Жеротин в приказното градче Валашске Мезиричи в Източна Моравия разкри великолепието си пред екип на Двореца – Балчик, макар че все още е затворен за посетители.
Дейностите по реставрацията на домашния храм на фамилията Жеротин не са приключили, но той бе отворен специално за делегацията на Държавния културен институт, която бе на посещение в града в рамките на двустранния меморандум за културно сътрудничество, подписан през 2021 г. с чешката община.
Доскоро никой във Валмез, както наричат за по-кратко Валашске Мезиричи, не е подозирал, че в построения през ХVI век замък се крие подобно съкровище. Въпреки аристократичната му история, в годините на тоталитаризма част от внушителната сграда, която през годините, освен дворец, е била женски затвор и военна болница, е била превърната в склад.
След реконструкциите, започнали в края на миналия век, замъкът е възкръснал за нов живот с нов стопанин - общината на Валмез.
Преди десетина години реставраторите случайно се натъкнали на зазидани помещения зад чиито стени били открити стенописи от ХVIII век. Изящните рисунки, които се показали под олющената мазилка, дали на историците ключ към загадката на мистериозната зала.
Фреските се оказали дело на родения в Оломоуц чешки художник Йозеф Игнац Садлер (1725 – 1767 г.), чиито стенописи красят много църкви в Моравия.
„По времето, когато сградата е била болница, под свода е имало стълби. После там се е помещавала рибна борса и, незнайно кога, всичко е било зазидано. Фреските са били замазани, изящните извивки на таваните – подравнени по права линия, а входовете – запушени. Сега всичко, без стълбите, се възстановява в първоначалния му вид и очаквам след реставрацията параклисът да се превърне в най-красивата част от двореца“, разказва директорът на музея в замъка Жеротин Ан Лауф.
След реставрацията стенописите и сводовете на залата изглеждат едновременно и внушителни, и ефирни. Фризовете над балконите, откъдето аристократите са наблюдавали църковната служба, се вият в изящни плетеници, а светлината, която „извира“ от прозорците, вградени в дебелите повече от метър стени, подчертава изкусния рисунък.
Белеят се само част от стените и тавана, където фреските са били безвъзвратно заличени.
Освен стенописите на Йозеф Садлер, има още едно свидетелство, датиращо точно периода на създаването на параклиса. В средата на XVIII век първоначалната постройка на замъка с ренесансова визия е била разширена и обновена в бароков стил.
Преди преустройството крепостната стена е обграждала Жеротин от четирите страни, а новият дворец оформил сградата под формата на буквата „П“, отваряйки аристократичните покои към сърцето на Валашске Мезиричи.
Параклисът е бил изграден точно на мястото, откъдето е преминавала укрепителната стена. Една от вратите на храма води към малка стаичка с втора врата, която „отваря вход“ към... крепостната стена. След края на реставрацията помещението ще приюти мини експозиция с автентични каменни стели с древни надписи, открити на територията на Жеротин, разказва Ан Лауф.
Тепърва обаче предстои да бъде намерен отговорът на още една загадка – във външната стена на параклиса е вкопана ниша.
На пръв поглед тя прилича на миниатюрна врата, която обаче води към никъде.
Дали историците ще открият предназначението й, или тя ще продължи да пази тайната си, ще покаже бъдещето.
