Невяна Троянска
Януари далеч не е най-подходящото време да кръстосваш Европа с автомобил. Поводът за нашата зимна авантюра обаче си струваше отвсякъде – малкият чешки град Валашске Мезиричи предстоеше да обяви за свой почетен гражданин директора на „Двореца“ - Балчик, Жени Михайлова. Не някой министър, кмет или звезда на изкуството, а редови ръководител на български културен институт – това не се случва всеки ден...
И така, в една съботна сутрин, още преди изгрев слънце, потеглихме. Предстоеше ни да прекосим Румъния, Унгария, Словакия и да изминем повече от 1200 километра, докато се озовем във Валашске Мезиричи. Със сигурност името на градчето с 22 000 жители в източна Чехия няма да ви говори нищо, ако живеете далеч от Балчик и не прекарвате лятото си в Белия град, където вече над 350 ученици от Валмез (както често наричат за по-кратко Валашске Мезиричи) са помагали като доброволци в „Двореца“. Пътешествието до него, обаче – буквално! - ни потопи в света на приказките, но и ни отвя главите с един тъжен паралел между родната БГ действителност и истинската Европа...
Като се почне от пътя – на който по „магистралата“ от Варна до Белокопитово има повече дупки и кръпки, отколкото по 1200-километровото трасе от Гюргево до Моравия, мине се през чистотата, искрящите фасади на историческите сгради и панелните блокове, липсата на бездомни кучета и котки, и се стигне до хората – усмихнати, добронамерени и щедри на положителни емоции, с които „заразяват“ всеки около себе си...
Не съм и подозирала, че в градче с размерите на Севлиево, което е побратим на Валмез, може да се открие толкова много история на едно място. Опазена, подредена, експонирана и вплетена по уникален начин в съвремието на ХХI век история.
Разположен на кръстопът, където се събират три транспортни артерии, свързващи Полша, Чехия и Словакия, от 1297 г., когато за първи път се споменава името Мезиричи, градът винаги е бил апетитно място за нашествениците. Тук две реки - Всетинска и Рожновска Бечва, се сливат в една, откъдето идва и името Мезиричи (междуречие).
До началото на ХХ век мостът над Бечва е свързвал два града – Красно и Мезиричи, всеки от тях със свои закони и митнически такси за търговците, които преминават по него. Стремежите към тази доходоносна точка през вековете са провокирали набег след набег, а построеният през ХVI век замък на фамилията Жеротин е бил проектиран с дебели по метър и половина стени, за да може да устои на многобройните нападения. Днес градът е един - Валашске Мезиричи, а мостът със статуите на Св. Валентин и Св. Либор свързва индустриалната част в Красно с историческия център в Мезиричи.
Удивително е как жителите на Валмез са успели не само да съхранят всеки артефакт от над 7-вековната му история, но и да го накарат да живее с ритъма на съвремието - стотици години след като е бил създаден. Повечето от сградите, обрамчили централния площад, са строени през Средновековието. Църквата Възнесение на Св. Богородица е от ХVI век.
Кметството е от XVII в. Толкова стари са и Къщата с орела, Къщата при апостолите, Галерия Сипка и много други постройки в историческия център. Всички те обаче изглеждат нови-новенички, независимо дали са частни, или обществени.
„Имаме интерес градът ни да изглежда добре и затова гледаме да подкрепяме собствениците на имоти в историческия център. Те имат право да поискат финансиране за ремонти и освежаване на фасадите - всяка година за тази цел заделяме от бюджета по около половин милион крони (близо 20 000 €)“, коментира Роберт Стржинек, втори мандат кмет на Валашске Мезиричи.
От 1992 г. центърът на Валмез е обявен за исторически резерват. Очарователно еклектичен като съчетание от архитектурни стилове – ренесанс, сецесион, барок, всяка сграда тук има свой неповторим облик. Подземията им обаче векове наред са били свързани в катакомби, откъдето през тунели и тайни проходи жителите можели бързо да напуснат града при поредния вражески набег или голям пожар. Които през средните векове, уви, се случвали твърде често.
Неслучайно в двата края на огромния квадратен площад (където се организират коледният и фермерските пазари, но на и около него няма нито една „лавка“ или друг преместваем обект) се издигат статуята на Св. Флориан – закрилник на пожарникарите, които спасявали от огнения ад дървените домове на съгражданите си, и колоната на Дева Мария, построена в знак на благодарност към Божията майка, че е опазила града от турското нашествие.
Днес част от катакомбите са „парцелирани“ и превърнати в ресторанти и бирарии, в които най-сетне открих чешка бира, която да ми допадне на вкус – местната Радегаст (Radеgast). Няма да ви разказвам за нея, защото – сигурна съм, ще я опитате, когато посетите Валмез, а ако си падате по вкуса на белгийските бири, гарантирано ще ви хареса...
Катакомбите са част и от съвременния живот на замъка Жеротин – по-прочутия от двата замъка във Валашске Мезиричи. Втория – Кински, построен в стил ампир с прекрасен парк, не можахме да разгледаме, защото бе затворен за реставрация. Реновирането му ще глътне 100 млн. крони – има няма близо 4 млн. евро, три четвърти от които са осигурени от еврофондове! Но... да се върнем в подземията на замъка Жеротин. В момента там се помещава един от най-„вървежните“ нощни клубове във Валмез - M-Club, където настоящият кмет преди години се е подвизавал като диджей.
Цялата история на замъка обаче е прелюбопитна. Той става притежание на рода Жеротин малко след построявянето му през 1538 г. Първоначалната постройка с ренесансова визия в средата на XVIII е била разширена и обновена в бароков стил. През 1815 г. замъкът преминал в ръцете на другата аристократична фамилия – Кински, която през 1854 г. го продала на австрийската държава. Тя пък го превърнала в женски затвор - единствен на територията на Моравия и Силезия, който действал чак до 1912 г. По време на войните от ХХ век замъкът Жеротин поел нова функция – на военна болница, която трябвало да обгрижва огромния брой ранени.
В годините на тоталитаризма част от внушителната сграда, в която някога е витаел духът на местната аристокрация, е била превърната в склад. А празните помещения са били оставени в ръцете на времето, докато потънат в разруха. Днес обаче, след реконструкциите, започнали през 90-те години на миналия век, замъкът е възкръснал за нов живот с нов стопанин - общината на Валмез. Всеки от етажите, които се издигат над подземията, има свой облик, предназначение и се вписва с възхитителна функционалност в живота на града.
За „пришълците“ като нас, естествено, най-впечатляваща бе постоянната експозиция, събрала историята на Валашске Мезиричи и на първите владетели на замъка – фамилията Жеротин. В колекцията могат да се видят средновековните планове на градчето,
мебелите с уникална дърворезба
и релеф от ръчно обработена кожа,
куфара, с който семейството е пътешествало из Европа,
Залата на фреските – евангелистки параклис без олтар, но с чудесна акустика, където и сега се изнасят концерти,
навитото на руло заради дължината си от няколко метра родословно дърво на фамилията, за което още се спори дали наистина се простира толкова назад във вековете, или е „доукрасено“ от някой средновековен PR за повече аристократична тежест...
Днес реставрациите продължават във втория параклис на замъка – доскоро зазидани помещения зад чиито стени, съвсем случайно, били открити стенописи от ХVIII век.
„По времето, когато сградата е била болница, до тях са водели стълби. После там се е помещавала рибна борса и, незнайно кога, всичко е било зазидано. Сега стенописите се възстановяват, още през тази година параклисът ще отвори врати за посетители и, вярвайте, това ще е най-красивата част от двореца“, разпалено разказва екскурзоводът на Жеротин Ан Лауф.
Замъкът е и своеобразен център на културния живот не само във Валашске Мезиричи, но и в цялата област. Тук е тържествената зала, където директорът на „Двореца“ Жени Михайлова бе обявена за почетен гражданин на Валмез и под звуците на фанфари получи кристалния ключ на града.
Тук се изнасят театрални постановки, провеждат се регионални и международни фестивали, има арт галерии с постоянно обновяващи се експозиции. Годишно Валмез е домакин на повече от 100 културни събития! Средновековният замък е декор и на най-атрактивното събитие в годишния културен календар на Валмез – Фестивала на светлината, който от 3 години насам през септември привлича над 22 000 туристи - повече, отколкото са жителите на града. Заради броя на гостите, качеството на видеопрожекциите, видеоинсталациите и видеомапинга върху самия дворец фестът е обявен за Най-големия нискобюджетен фестивал в света!!! Жалко, че нямаше как да изчакаме повече от 8 месеца, за да го видим...
И сега стигаме до последния етаж на замъка Жеротин, който е... общински хотел. С непретенциозното име Zámecký Penzion (Пансионът на замъка). В стаите му се настаняват официалните гости, участници в делегации и културни събития при посещенията им в града. През останалото време „дворцовият пансион“ действа като хотел – за всички, които решат да пренощуват в истински замък. Цените са напълно достъпни – от 600 крони (около 47 лв.) за нощувка на човек в стая Стандарт, през 900 крони (70 лв.) на легло за опция Комфорт, до 2500 крони (195 лв.) за цял апартамент с джакузи. Предлага се дори през Букинг, а на простора на стаите, чистотата, обзавеждането и топлината през януарския студ в Zámecký Penzion могат да завиждат доста 4-звездни европейски хотели. В България надали съществува подобен общински „пансион“...
Валашске Мезиричи ни омагьоса и с още нещо – галерията от неочаквани таланти на хората тук. Съдете сами. Кметът Роберт Стржинек, освен бивш диджей и радиожурналист, се оказа и киноактьор. По време на посещението ни той се снимаше в ролята на Злодея във втория си филм-приказка - „Най-големят подарък“.
Декор за лентата на чешката режисьорка и сценаристка Марта Герликова, която ще се състезава за наградите на фестивала на детско-юношеското кино в областния център Злин, бе същият, вече „наш“, замък Жеротин. Вечерта, когато Клубът за българо-чешко приятелство във Валмез бе поканил българската делегация на поредната си сбирка, кметът „Злодей“ изненадващо се появи в сценичното си облекло и грим, а след края на снимките се присъедени към компанията вече в обичайния си делови вид – с костюм и риза. „Авторите на филма са от региона, с участието си искам да ги подкрепя. Но това също е и реклама за Валмез“, коментира Стржинек нестандартното си „кметско“ амплоа.
Не само той обаче е извор на неочакван талант. Отец Павел Щефан, който се грижи за храма (построен през ХVI век) „Възнесение на Св. Богородица“, свири на орган с над 3000 тръби, луд е по фотографията, а заради снимките профилът му в Инстаграм има над 2300 последователи.
Директорът на Средното училище по стъкларство и дизайн – единственото стъкларско училище на ЮНЕСКО в Моравия, Иржи Пивоварчик е преподавател по немски език, но и виртуозен музикант. Свири на класически кларинет, а през лятото на 2020 г. ще концертира в „Двореца“ - Балчик, заедно със съпругата си (флейта) и дъщеря си (пиано и контрабас).
Водещата на тържествената церемония за връчването на почетното гражданство на Жени Михайлова пък работи като... лекар неонатолог. Освен сценичните си изяви Соня Шулакова води и предаване на здравна тематика в националната телевизия.
А секретарят на общината инж. Йозеф Матоха с удоволствие позира до разкошната карета в Архиепископския музей в Оломоуц, защото е съименник на 88-ия архиепископ (Първият оломоуцки епископ е нашият първоучител Св. Методий!). По документи епископ Матоха е заемал поста от 1948 до кончината си през 1961 г., но реално богослужението му продължило само 2 години – до 1950-а, когато бил интерниран и така и не доживял реабилитация до смъртта си...
