Невяна Троянска
Чехия крие безброй изненади и непознати кътчета – далеч от туристическите маршрути и популярните забележителности, но също толкова стойностни и наситени с история, култура и европейски дух. Като Валашске Мезиричи – градче с 22 000 жители в Източна Моравия, с два замъка, 7-вековно минало, впечатляваща икономика и уникална атмосфера.
Вече сме ви разказвали за това приказно място и неговия замък Жеротин, а сега ще надникнем във втория дворец на Валмез (както наричат града за по-кратко) – Кински. Тази пролет той отвори врати след мащабна реставрация, която продължи 3 години и „глътна“ 120 млн. крони (около 4,85 млн. евро), три четвърти от които са осигурени от еврофондове.
Историята на Кински започва през 1730 г., когато в центъра на вече бившия град Красно над Бечва, днес квартал на Валашске Мезиричи, е построена дървена административна сграда на имението Рожнов-Красенски.
След малко повече от век - през 1854 г., по инициатива на граф Кински на нейно място е издигната масивна двуетажна постройка с висок мансарден покрив, която графът превръща във фамилен замък.
Горе долу по същото време около аристократичното имение, на площ от 6,3 хектара, е оформен красив английски парк с много редки видове дървета.
През 1949 г. замъкът е национализиран и превърнат в музей с постоянна експозиция за историята на Валмез и Валашския край. Реставрацията на Кински, започната заради амортизирания през годините сграден фонд, е превърнала емблематичната постройка в музей от ново поколение. Освен подновяването на аварийно-техническото състояние на сградата, обособяването на нови хранилища, експозиции, изложбени и посетителски пространства, замъкът е прекрачил смело в XXI век.
Като в машина на времето артефактите от епохата на рода Кински се преплитат със съвременните дигитални технологии, които представят историята и природата на чешкия регион. В част от залите, където родът на граф Кински е прекарвал дните си, посетителите могат да се докоснат до архивите,
колекциите, мебелите и облеклата на обитателите на замъка. Да прокарат пръсти по клавишите на старото пиано.
Да станат част от театъра на сенките, с който са забавлявали децата от фамилията,
или да се пренесат в миналото, запечатани на снимка в аристократичната обстановка.
Отварям скоба, за да спомена, че сред първите посетители на обновения музей бе и екипът на Двореца – Балчик, който гостува във Валмез в рамките на меморандума за културно сътрудничество между Държавния културен институт и чешката община. Нали се сещате, че нямаше как да пропуснем и ние да се „повозим“ на машината на времето...
Само на крачка от историческите експонати е новата постоянна експозиция, в която властват дигиталните технологии. Тя е наречена „Човекът в пейзажа, пейзажът в хората“ и се състои от взаимосвързани зали, които превеждат посетителя през различните епохи на Валашския край – от далечните праисторически времена до настоящето.
Традиционните текстови пана са заменени от аудиовизуални и мултимедийни виртуални обекти, сензорни екрани и още цял куп иновативни „джаджи“.
Основната атракция е мащабна аудио-визуална инсталация, в която можеш да „влезеш“ и която те кара да се почувстваш като Алиса в Огледалния свят.
Своеобразен калейдоскоп от движещи се цели, исторически и природни картини, звуци и отразена реалност, проекцията въздейства върху почти всичките сетива на посетителя и го прави част от приказката, наречена Валашске Мезиричи.
„Целта е да предложим не само знания, но и забавление и приятно изживяване за посетителите. Постоянната експозиция представя историята на региона от гледна точка на различни области на човешкото познание, поставени в контекста на взаимодействието на човека и заобикалящата го природа. А използваните модерни технологии са в унисон с динамиката на XXI век и провокират интереса на всички – от най-малките деца до професионалистите“, обясняват от ръководството на музея Кински.
