Photo: ©blogomania.org
Според доклада на ЕС „България 2025“, през последните 10 години цените на жилищата у нас почти са се удвоили. Този ръст е съпроводен с увеличеният среден доход на населението, което частично компенсира тежестта върху купувачите.
За семействата с ниски доходи обаче достъпността на жилищата остава сериозен проблем. Експертите отдават бързия растеж на цените не само на високото търсене, но и на ниската финансова грамотност на населението.
За осем години (от 2015 до 2023 година) цените на жилищата в България са се увеличили с 87%, а през третото тримесечие на 2024-та годишното увеличение е 16,5%. Анализаторите смятат, че настоящите цени са завишени с 10-15%.
Въпреки че съотношението между цените на жилищата и доходите на населението през последното десетилетие се е подобрило и сега е с 40% под дългосрочните средни стойности, проблемът с достъпността на жилищата за жителите на селските райони и групите с ниски доходи остава остър. Същевременно, по показателя обезпеченост със жилища на глава от населението, България е лидер в ЕС, показвайки 20% увеличение от 2015 година насам.
Въпреки общата тенденция на повишаване на лихвените проценти в ЕС, българските банки продължават да предлагат на вложителите условия, близки до нулева доходност. Същевременно обемът на депозитите на домакинствата стабилно се увеличава. Тази ситуация контрастира с политиката на ЕЦБ, която затяга паричното регулиране в други страни от ЕС.
Обемът на отпуснатите жилищни кредити през 2024 година се е увеличил с 43%, продължавайки тенденцията от предходната година (+20%). Такъв активен растеж се улеснява от исторически ниските лихвени проценти, подкрепени от свръхликвидността на банките. Въпреки това, нивото на ипотечна задлъжнялост на населението остава едно от най-ниските в ЕС - само 1,8% от гражданите имат жилищни кредити.
През 2024 година Българската народна банка въведе ограничения за търговските банки, насочени към намаляване на рисковете при кредитиране на кредитополучатели с ниски доходи. Тези мерки са предназначени да защитят най-уязвимите групи от населението от потенциални икономически сътресения.
Нивото на безработица от 2022 година насам се задържа стабилно на около 4%, което е исторически най-ниско ниво за страната. Ръстът на заплатите през 2023-2024 година значително изпревари инфлацията и производителността на труда, особено в държавния сектор и сферата на услугите. През втората половина на 2024 година обаче ръстът на заплатите се забави.
Изправени пред рязкото увеличение на разходите за труд, индустриалните предприятия започнаха да оптимизират разходите си чрез съкращаване на работни места. Същевременно секторът на услугите, подкрепен от силното вътрешно търсене, продължава да увеличава персонала си, макар и с по-умерена динамика на заплатите в ключовите отрасли.
Европейският съвет по системни рискове оценява ситуацията на българския пазар на недвижими имоти като умерено рискова, отбелязвайки недостатъчната ефективност на съществуващите регулаторни мерки. В контекста на предстоящото преминаване към еврото и продължаващия дисбаланс между градските и селските райони, правителството трябва да намери решение, което да осигури устойчиво развитие на жилищния сектор, без да се компрометира финансовата стабилност.
