На 19 декември 2018 от 18 часа в зали 5, 6 и 7 на Градската художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна, ще се открие изложба в памет на Дария Василянска. С нея галерията ще отбележи 90-ия юбилей на художничката, която преди година си отиде от този свят.
Изложбата ще продължи до 19 февруари 2019 година.
"Още с първите си картини Дария Василянска е преценена като различна, но е истина също, че живописта ѝ веднага е оценена като ново явление за българското изкуство, което намира своето място през 1959 г. в колекциите на художествените галерии у нас – Шумен, Русе, Добрич.
В нейния картинен свят се вихрят малките страсти и карнавални разцветки на шарения водевил от живота на обикновените хора. Дария извежда наяве тяхното истинско, непретенциозно битие, изпълнено със спомени, надежди и очаквания, чийто дълбок смисъл е заключен иронично в безспирното преодоляване на събитията, завъртащи оста на житейската въртележка. Странни скитащи образи населяват картините. Те са ту образи на жени от миналото с котки в ръце, ту майки и мадони от настоящето или някакви изкусителки и марионетки на модата и нравите – „Мадамите“ (2000 г.), „Три жени край морето“ (1980 г.), „Три грации“, „Обяд“.
„С тези тук ми е добре“ (2004 г.) казва Дария и в изкуството нейните уж закачливи послания стават сериозни. Богатството на художника е, че рисува, и тя се рисува сред своите картини, представляващи портретни композиции, за да се демаскира в едно абсурдно общество и да се дистанцира от сбърканите му норми. Там, където мъжете са пияни ангели, дяволите са добри същества, които помагат на изпадналите хора, а котките са заменили истинските приятели на човека.
Мигове, запечатани като представи от реалността в изкуството – това са живописните платна на Дария Василянска. Никога те не са били буквалният образ на живота, винаги са били уникалните видими импулси, които тя – творецът, получава от живота. Те са перфектно завършен в себе си извънвремеви свят, те са в градежа на нейния автономен, витален живописен свят.
Живописта на Дария Василянска е ярка и запомняща се по своята образност. Изградена с хроматични мазки, освободена от светлосенъчно моделиране и натурни старания, тя наподобява някаква неземна реалност. Като цяло живописните картини са издържани в стилистика близка до иконността. Почеркът на Василянска е ярко изразен с леката ирония, изобразена в действията и образите на персонажите, с жестовата картина, показваща житейската им драма, изображения-представи, изчистени от детайлите и носещи емоционален полъх и тайнствена смесица от тъга и добродушни усмивки.
Дария Василянска има концептуално отношение към сюжетите и през цялото ѝ творчество шестват ключови фигури на герои, имащи определени роли в драматургията на изкуството ѝ. Те са не просто видени и избирани, те са образи, битово редуцирани, конструирани и доведени до знаковост. Чистата иконичност на живописния ѝ стил ни подтиква да търсим и преоткриваме скрития духовен подтекст в изкуството ѝ.
Нейният артистичен и независим дух на изключителна творческа личност – динамична, но винаги оставаща малко встрани поради нивото и висотата на таланта си, я правят признато и високо ценено явление в съвременната българска живопис", казва Пламена Димитрова - Рачева, изкуствовед, директор на Градска художествена галерия "Борис Георгиев" - Варна.
Дария Василянска e родена на 28 ноември 1928 година във Варна и до смъртта си на 4 декември 2017 г. живее и работи в родния си град. През 1955 г. завършва специалност „живопис” при професор Илия Петров в Националната художествена академия, София. От 1959 до 2017 г. участва във всички национални и регионални изложби на Съюза на българските художници. Работи като художник на свободна практика в областта на кавалетната живопис, сценографията, монументално-декоративната стенопис и приложното изкуство.
Много е трудно да бъдат изписани всички нейни изложби и проекти в страната и чужбина и знаците на признание в живота й на артист. Нейни творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийскатаградска художествена галерия, 23 държавни художествени галерии в България, институции и частни колекции в страната и чужбина.
Национални награди:
1959 - На Министерството на културата за сценография
1959, 1967, 1973, 1976, 1998 - Награда „Варна”
1959 - Награда на Съюза на българските художници
1974 - На национална художествена изложба „Приятели на морето”, Бургас
1986 - На VI Национален конкурс за морска тематика – „Човекът и морето”, Варна
1988- І награда за живопис в изложбата-конкурс „Човекът и морето”, Варна
2013 - Златен почетен знак с лента „За заслуги към Варна“
2015 - Награда на Съюза на българските художници
