Навремето в Галисия фуранчос наричали старите домове, където пътниците можели да опитат младо вино и местни ястия под сянката на лозницата или вътре в къщата.
Традицията е известна в тези краища от три века насам. В продължение на много години фуранчос не са били регулирани от закона, но от 2012 година вече се считат за официални места, където продават излишъците от младо вино с традиционните тапас като мезета. Фуранчос са разположени винаги в домовете на местни лозари и могат да работят само през сезона, когато се произвежда младото вино.
Фуранчос са разпръснати из целия регион и общият им броя е около 400. Много от тези традиционни заведения в крайна сметка са превърнати в ресторанти и таверни, които да работят целогодишно, а не само през сезона. Останалите фуранчос остават отворени, докато във винарната свършат излишъците от младо вино.
Официално сезонът продължава от 1 декември до 30 юни, въпреки че има изключения, когато го удължават до 31 юли. Младото вино в такива заведения не може да се сервира в бутилки, а само директно от бъчвата. Лозар, което има фуранчо, трябва да бъде регистриран в Регистъра на винопроизводителите на Галисия.
В традиционните фуранчос младото вино обикновено се сервира с някое от следните мезета: местни сирена, наденица чоризо, тортила, крокети, пушени ребра и омлет, а също пържените, овкусени люти чушлета пимиентос де Падрон.
