Ако Джон Силвър се бе докопал до първата инвентаризация на испански корабни останки в Америка, той незабавно щеше да изостави „Островът на съкровищата“ и да се насочи към Карибите с карта в ръка.
Тогава той щеше да стигне до мястото, където корабът на Христофор Колумб „Санта Мария“ е претърпял корабокрушение. Джон Силвър би открил и изгубените от Ернан Кортес кораби, по времето, когато е правил експедиции до днешно Мексико. Или пък тези, командвани от Франсиско Писаро или Васко Нуньес де Балбоа; всичко това плюс координатите, сочещи къде морето е погълнало огромни товари от злато, сребро, изумруди и изящни перли.
На ловеца на глави, герой на писателя Робърт Луис Стивънсън, щеше да му трябват няколко живота, за да нападне над 681 кораба, документирани от звеното на дирекция "Историческо наследство" на Министерството на културата на Испания в продължение на 5 години.
Но в крайна сметка той щеше да знае много за историята на Испания в периода 1492 - 1898 г. Внушителният проект бе координиран от морския археолог Карлос Леон, заедно с колегата му Беатрис Доминго и военния историк Геновева Енрикес.
Стотици страници от Главния архив на Индиите в Севиля и Военноморския музей в Мадрид са били прегледани, заедно с 420 стари морски карти, за да се създаде най-обширното ръководство къде има останки от испански кораби и съкровище към момента. Това е част от Националния план за защитата на културното подводно наследство на Испания, разработена съгласно Конвенцията на ЮНЕСКО от 2001 г.
Испанската империя е основана на два стълба: армията и флота. Но зад тях е стояла мълчалива и работлива армия от държавни служители, чиято работа е била да записва подробности за всяка морска експедиция. Сега това позволява да се проследи къде се намират потънали кораби, кръстосвали водите на Панама, Доминиканската република, Хаити, Куба, Бахамите, Бермудските острови и по протежение на Атлантическото крайбрежие на САЩ.
Целта на този тежък труд по изготвянето на картата не е корабите да бъдат извадени от дълбините, а да бъдат защитени от ловците на съкровища, в сътрудничество с властите в съответните страни.
Първият кораб, който потъва край бреговете на Северна и Южна Америка, е „Санта Мария“ на Христофор Колумб през 1492 г. След като не бил спал два дни, той се затворил за почивка в каютата си, като разпоредил на заместника си да бди. Подчиненият му обаче също бил изморен и поверил плавателния съд на на кърмчията. Така течението отнесло кораба към пясъчен бряг край бреговете на Хаити и на следващия ден „Санта Мария“ потанал. Ядосан, Колумб наредил на екипажа да изтегли кораба на сушата и да използва дървения материал за построяване на крепост, което се случило с помощта на местните индианци. Мореплавателят нарекъл крепостта Навидад, защото инцидентът се случил по Коледа.
Индианците носели на шия малки златни плочки, които с охота разменяли с испански корабокрушенци за евтини дрехи. Това, което първоначално приличало на катастрофа, се превърнало в първата испанска колония в Америка. Колумб оставил някои от хората си на острова, а сам той поел за Испания, за да информира краля за откритието си. Скоро обаче мъжете в крепостта били избити от местните. Тъй като корабът не бил напълно разглобен при построяването на Навидад, и до днес останките от него са видими.
Карлос Леон обяснява, че 91,2% от корабите са претърпели инциденти заради лошо време и само 1,4% са потънали при конфликтни ситуации - нападения от неприятели от чужди колонизаторски държави. Едва 0,8% са потънали при битки с пирати. "Историите за пиратите повече мит в по-голямата си част", казва той. - Испанските кораби са били страховити и оборудвани с десетки оръдия. По-скоро те биха изплашили пиратите, а не обратното. Пет кораба от флотилията на Хуан Менедес де Авилес потъват през 1563 г. в района на Бермудските острови, 1250 са жертвите. 600 души загиват, когато Конде де Толоса е разбит през 1724 г. от вражески кораби край бреговете на Доминиканската република. Имало едва седмина оцелели, които живели 33 дни, като се хранили с тиква пили морска вода, докато били качени на главната мачта.Само 23% от 681 кораба са проучени досега за археологически цели. Повечето от останките са край бреговете на Куба (249), следват тези в Атлантическия океан (153), район, известен с пиратските си острови, и Испанска Флорида (150). Край Панама, например, има 66 останки, а при карибския остров Еспаньола - 63. Но защо толкова много кораби са потъвали през този период?
Има невероятни истории за оцеляване, свързани с тези корабокрушения, някои от които биха могли да хвърлят сянка на „Островът на съкровищата“. През 1584 г. оцелелите от кораба „Санта Лусия“, който е бил под командването на Хуан Лопес, използвали салове, за да достигнат бреговете на Бермудите. Там те попаднали на 7 други испански корабокрушенци, които вече били прекарали на брега 2 години. Заедно, спасилите се построили кораб и прекосили Карибите по права линия в протежение на 900 километра, като стигнали до Пуерто Плата, сега в Доминиканската република.
В инвентаризацията на Министерството на културата се посочва точното местоположение на всяко корабокрушение, името и моделът на кораба, името на капитана, оръжията на борда и броят на екипажа и пътниците. Освен Христофор Колумб, други известни имена са Висенте Янез Пинзон, който загубил два кораба през 1500 г. в Доминиканската република; Хуан де ла Коса и Нунес дьо Балбоа, които загубили два кораба в Хаити през 1501 г., Франсиско Писаро, който изгубил един кораб в Номбре де Диос, Панама, през 1544 г., и др.
Случвало се цели кралски флотилии да потънат в пристанища. Това са дузини кораби. Така през 1768 г. 70 кораба са унищожени от ураган в пристанището на Хавана, а още 60 са били потопени на същото място през 1810 г. Испанските кораби са имали на бордовете си разнообразни товари. Експертите говорят за злато, сребро, изумруди, слонова кост, но също и за керамика Минг, тютюн, захар, ванилия и какао, да не говорим за роби, оръжия, книги и религиозни реликви от Ерусалим. Толкова много богатства на борда са ставали причина за сблъсъци с английските и холандските завоеватели.
При такива конфликтни ситуации са потънали „Нуестра Сеньора дел Росарио“ и „Нуестра Сеньора де ла Виктория“ през 1590 г. при Кабо Сан Антонио, Куба. „Ел Нептуно“, „Нуестра Сеньора дел Пилар“ и „Нуестра Сеньора де Лорето“ например са били потопени при стрелба от англичаните, докато се опитват да влязат в пристанището на Хавана.
Открити са артефакти - доказателства и за пиратски нападения в Камагуей, Куба, от 1603 г. до 1635 г. Документирано е например, че Хуан де Бенавидес е трябвало да изхвърли товара си, за да не бъде ограбен от холандски пирати в Матанзас, Куба. Бенавидес никога не бил губил кораб в битка, но холандците пленили 14 от корабите му. Крал Фелипе IV издал заповед той да бъде обезглавен, когато се завърне в Испания.
През 1548 г. целият екипаж на кораб, потънал във Флорида, оцелял, но бил заловен от племето калуси, които ги използвали като роби и ги избили. Единственият оцелял бил Ернандо де Ескаланте, който живял 17 години сред своите похитители. Спасен бил от Педро Менедес де Авилес през 1565 година. През 1605 г. „Сантисима Тринидад“ напуска Картахена, Колумбия, но е унищожен от буря близо до Санта Изабел, Куба. 36 души се спасили, качили се в лодка заедно с товар злато и сребро, но от тежестта лодката потънала. Две години по-късно на плажа на Тиендропа в Панама заседнал кораб с 13 оцелели, които стигнали до брега, но били убити от африканските роби-цимарони, бегълци от плантациите.
Освен че превозвали официално регистрирани товари, тези кораби били използвани и за контрабанда на стоки за Испания, което затруднява изследователите да преценят какво точно е имало на борда. Така на кораба „Нуестра Сеньора де ла Пура и Лимпия Консепсион“ е имало сребърни кюлчета с формата на коркови тапи. Ако капитаните контрабандисти били разкривани при пристигането си на брега, те се оправдавали, че не са имали време да опишат цялото съдържание на товарите.
Министерството на културата на Испания е изпълнило само част от намеренията си по картата за морските ценности на испанската империя. Остава да бъдат описани находките в Тихия океан, Южния Атлантик и Филипините, което ще даде по-добра представа за цялостния испанския морски трафик между 15-19 век и за точния брой на потанълите кораби.
Със съкращения от „Ел Паис“
