Много туристи, които посещават Нидерландия, остават изненадани, че без проблем вечер могат да надникнат през големите прозорци в добре осветените къщи и апартаменти. Холандците никога не прикриват домовете си със завеси и не спускат щори.
Ако по тъмно се разхождане по улиците на Амстердам, Ротердам или който и да е друг град, свободно може да наблюдавате какво правят хората. Един гледа телевизия, докато седи на дивана, друг приготвя вечеря, трети си играе с детето си. За самите холандци това е нормално. И за това си има обяснение.
През XVI век, когато огромни територии в Европа били подвластни на династията на Хабсбургите, Нидерландия не била изключение. През лятото на 1567 г. испанските войски нахлули в страната начело с Фернандо Алварес де Толедо, херцог на Алба, назначен за неин управител. По време на само 4-годишното си управление бил жесток диктатор, екзекутирал над 18 000 души. От страх, че местното население ще се разбунтува, херцогът издал заповед, според която жителите винаги трябва да държат прозорците си без завеси. Така се надявал, че ще бъде пресечено създаването на тайни сдружения, организирането на събрания и производството на оръжие. Минало време и хората се вдигнали на крак и спечелили свободата си.
Но традицията нидерландците да оставят прозорците си видими откъм улиците не се променила. Тя се опряла, в по-ново време, на калвинизма - „няма какво да крием, живеем по християнския канон".
Традициите са си традиции, но защо холандците не крият и днес т.нар. си личен живот. Няма ли в този начин на битуване малко ексхибиционизъм, желание да се покажеш. „Нямам какво да крия" се преобърнало явно във „Виж какво имам". От всичко по малко. Желанието да покажеш имуществото и богатството си може да не е основна причина, но със сигурност го има и това.
Стандартът на живот, който започнал да се повишава непрекъснато след Втората световна война в Нидерландия, несъмнено е повлиял за запазването на статуквото.
Интериорът на къщите ставал все по-луксозен, а материалите, използвани за декорацията им - все по-скъпи. Защо не се похвалим? И въпреки че днес традицията, датираща от 50-те години на миналия век, започнала да се променя, и сега хората обичат да демонстрират своите кухни по поръчка, дизайнерски дивани или хипер телевизори с плосък екран. Дори и да не обитават най-скъпите квартали, жителите на страната се опитват да украсят домовете си. Лампи, фигурки, цветя - те са на всеки прозорец.
Да те уважават в обществото, си остава водеща причина за тази показност без завеси и щори.
Който се разхождал в квартала на „Червените фенери" в Амстердам, осъзнава какво означават завесите по витрините там.
А "откровените" прозорци на къщите сякаш казват - ние не правим нищо осъдително! Ако искате, вижте. Вярно е, че в културата на нидерландците е недопустимо да надничаш по домовете на съгражданите си. То е като да се взираш през ключалката в чуждо битие.
В същото време холандците се вълнуват и любопитстват какво се случва на улицата, наблюдават преминаващите хора и се вслушват в градската суматоха.
В Нидерландия все още има поверие, че завесите пречат на щастието да влезе в домовете им, защото спират слънчевата светлина. Това, разбира се, е суеверие, но 58-годишната жителка на Амстердам Хелин твърди, че не й е удобно да живее в къща със завеси: „Аз се преместих в този апартамент през 1995 г. Опитах се да закача завеси на прозорците и след известно време разбрах, че те просто ме задушават. Освен това, смятам завесите за малко буржоазни. Или може би просто съм мързелива, за да ги дърпам всеки ден?"
Не е прието да се шпионира животът на другите в тази страна, но сега, когато целият свят е под карантина и често само прозорецът е средство за контакт с външния свят, нещо се е променило в съзнанието на холандците. „Семейство от Йордания живее в къщата ни на приземния етаж", казва Питър Сок. - Те се преместиха тук преди година и луксозно обзавеха апартамента си в ориенталски стил. И нямат нищо против, че хората гледат килимите, порцелановите фигурки, цветните фенери и други дрънкулки. Всяка вечер къщата им е изпълнена с вълшебни светлини и е много красиво. Обичам да наблюдавам това и те не възразяват."
На същото мнение е и 28-годишната Хилда, която имаше удоволствието да е съседка с художничка, майсторка на порцеланови кукли. „Всяка сутрин ме очаква изненада – куклата на Анна (това е името на художничката) е с нова рокля, следва появата на нова фигурка или на детайл от интериора с куклата. За нас, обитателите на къщата, това се превърна в нещо като театър. Обичам да констатирам тези промени. И цялата ни къща е възхитена от нейните прозорци!"
Колкото и да е чудно, епидемията има и предимства. Личното пространство не е станало по-отворено, уважава се частният живот. Холандците казват обаче, че вече по-често общуват със съседите си и научават подробности за тях. "Станахме по-интересни един за друг", казват много от тях. И в това няма нищо лошо.
Източник TURIZM.RU
