Учените за пръв път доказаха категорично произхода на 50 от общо 52 сарсена - най-големите каменни блокове на Стоунхендж: те са били транспортирани от района на Уест Уудс, разположен на 25 километра северно от мегалитния паметник.
Изследването е направено от група под ръководството на Дейвид Наш, професор по физическа география от университета в Брайтън, а резултатите са публикувани в списанието Science Advances. Според BBC, които първи разпространиха новината, резултатът е сензационен.
Отдавна е установено, че по-малките, така наречени „сини камъни“ на Стоунхендж, са донесени от Уелс. Произходът на сарсените, обаче, така и не е бил установен с точност в продължение на четири века, въпреки съществуващата хипотеза, че те са добивани някъде в околностите на Марлборо.
Сарсеновите камъни с тегло от 20 до 30 тона образуват централна "подкова" от трилити, а също така и вертикалните опори от външния кръг на Стоунхендж. По състав и структура те представляват пясъчници, скрепени по естествен път със силикатен цимент. Думата “сарсен” произлиза от уилтширското произношение на “Saracen stone” - сарацински камък. През средните векове “сарацин“ е често срещано нарицателно за мюсюлманин и се използва за всичко, което се счита за нехристиянско или езическо.
Научният пробив става възможен благодарение на това, че един от участниците в разкопките през 1958 г., 89-годишният Робърт Филипс, решава да върне парче сарсен, което пази в личната си колекция.
По време на реконструкцията се оказва, че по един от камъните има сериозни пукнатини и археолозите се обръщат към компанията Van Moppes, която с помощта на борери с диамантени корони просвредлява в камъка три дупки, за да бъде укрепен той с метални пръти.
Робърт Филипс по това време е служител на компанията и това му позволява да запази за спомен едно от ядрата, останали след разпробиването,
От фондация English Heritage отбелязват, че неговото решение е дало възможност на учените да проведат разрушителни изпитания на пробата, които се оказват решаващи за откриването на отговора.
Учените проучават състава на сарсеновите скали, включително и с помощта на рентгенова флуоресцентна спектроскопия. Те установават сходство в състава на 50 мегалита. След това отломките са изследвани с други съвременни методи за физикохимичен анализ, като масспектрометрия и атомно емисионна спектроскопия с индуктивно свързана плазма, а резултатите са сравнени с данни от същите анализи, проведени върху подобни камъни от различни кариери на Южна Британия.
Авторите на проучването смятат, че работата им може да предизвика нова дискусия за мистерията на това как мегалитите са били пренесени до мястото на днешния Стоунхендж. Смята се, че култотото светилище е издигнато около 2500 г. пр.н.е.
