Photo: Деян Василев @ Wikimedia CC BY 3.0
Американски учени доказаха, че жителите на селските райони са по-невротични, по-малко проспериращи, добросъвестни и открити от жителите на града.
Животът на село обикновено е идеализиран: чист въздух, природа, отсъствие на суматоха и автомобили. Миналата есен американски учени показаха, че хората са привлечени от родните си места до края на живота си (в това число много, които искат да се върнат от града в провинцията). Тези процеси обаче вероятно са свързани с факта, че познатите неща ни се струват по-надеждни - с напредване на възрастта стойността на това качество нараства.
Много други проучвания обаче показват, че животът в селските райони често е по-вреден за здравето, отколкото в града. През януари тази година учени от университета Вандербилт (САЩ) публикуваха изследване, което показва, че рискът от развитие на сърдечна недостатъчност при хората, живеещи на село, е с 19% по-висок, отколкото при градските жители. Още по-рано, през 2017 година, други американски учени показаха връзката между живота на село и риска от деменция при възрастните хора.
Ново изследване на учени от университетите в Хюстън, Вашингтон и Нортуестърн (САЩ) добавя още лъжичка катран в мехлема на селския "пасторал". Своите изводи те представят в Journal of Personality.
Изследователите откриват, че хората, живеещи в селски райони, са склонни да имат по-ниски нива на откритост, добросъвестност и психологическо благополучие, докато от своя страна показват по-високо ниво на невротизъм в сравнение с градските жители. Изследователите обясняват това с факта, че хората в селските райони имат по-малък достъп до психологическа помощ. Предградията (дори в САЩ) изпитват сериозен недостиг на специалисти по психично здраве.
