Photo: © Austin Roorda
Учени от Калифорнийския университет в Бъркли твърдят, че са успели да видят цвят, който никой досега не е виждал. „Невъобразимо“ яркият нюанс на тюркоазеният оттенък е наречен „olo“.
Ние възприемаме цветовете около нас, защото светлината попада върху чувствителни клетки в ретината на окото ни, наречени колбички. В ретината има три вида колбички: чувствителни към късите (S), средните (M) и дългите (L) дължини на светлинната вълна.
Естествената светлина представлява комбинация от множество дължини на вълната, които в различна степен стимулират колбичките L, M и S. Червеното, например, стимулира основно колбичките L, а синьото стимулира колбичките S.
Колбичките M, обаче, остават по средата: няма естествена светлина, която да възбужда само тях.
Изследователи от Бъркли поискаха да преодолеят това естествено ограничение. Те картографират малък участък от ретината на човек, за да определят местоположението на неговите М-колбички. След това с помощта на лазер учените сканират ретината му и когато достигат желаните колбички, насочват към тях слаб светлинен импулс.
В резултат на експеримента, петима души успяват да видят този изключително наситен нюанс на тюркоазеното. Наричат го olo като препратка към двоичния код 010, който показва, че от L, M и S само M колбичките са активирани.
Изследователите твърдят, че този цвят най-близко съответства на цвета olo
„Още от самото начало предполагахме, че това ще бъде като безпрецедентен цветен сигнал, но не знаехме какво ще направи мозъкът с него след това. Беше невероятно. Цветът е невероятно наситен", каза Рен Нг, съавтор на експеримента от Калифорнийския университет в Бъркли.
Много колеги на учените се отнасят скептично към техния експеримент. Причина стават съмненията, че имаме основания да наречем видяното „нов цвят“.
„Това не е нов цвят“, каза например Джон Барбър, специалист по зрението в Сити Сейнт Джордж, Лондонски университет. „Това е по-наситено зелено, което може да се получи само в обект с нормален червено-зелен хроматичен механизъм, когато единственият вход идва от M колбичките.“ Според него изследването, има „ограничена стойност“.
Независимо от тези фомално-научни спорове, по-нататъшните изследвания ще помогнат не само да разширим хоризонтите на възприятието си, но и да научим повече за природата на далтонизма, кокошата слепота и други проблеми със зрението.
