Photo: Jimmyoneill @ Wikimedia CC BY 2.5
57-годишният Карл Бушби се завърна при майка си, след като измина около 50 000 км, прекоси четири континента и посети 30 държави. Майка му го прегърна и го попита: „Къде беше?“
Странстванията на Бушби започват на 1 ноември 1998 година. Пътешественикът тръгва от чилийския град Пунта Аренас, когато е едва на 29 години и разполага с около 500 долара. Всичките си припаси превозва в двуколесна количка. Първоначалният му план е да се прибере у дома за около 12 години.
Идеята за околосветското пътешествие се ражда благодарение на поздравителна картичка от баща му. В нея той разказал на Карл за спор между военни дали е възможно човек да стигне пеш от Лондон до Ню Йорк през Беринговия проток. Бушби взел карта и удължил маршрута чак до южния край на Южна Америка.
По време на пътуването Карл спазвал две основни правила: да не използва транспорт за придвижване по самия маршрут и да не се връща във Великобритания, преди да го завърши. Полети по време на принудителни прекъсвания били допустими, но след това трябвало да продължи от същото място, на което пътуването е било прекъснато.
Водните препятствия трябвало да преодолява със собствени сили: Беринговия проток — по движещи се ледове, а Каспийско море и Ламанша — с плуване. В Панама Бушби бил задържан за 18 дни, след като преминал през затворена гранична зона. В Русия напредването му било затруднявано с години заради визови ограничения. Финансовата криза от 2008 година го лишила от спонсорска подкрепа, а по-късно пандемията отново прекъснала пътуването му.
„Добротата на непознати — а те бяха толкова много, от отделни хора до цели държави — ми помогна днес да се върна тук. Не го направих сам. Имаше огромен екип. Най-големият екип. Земята“, призна Карл Бушби.
След завръщането си във Великобритания Бушби за първи път видял своята 12-годишна внучка. Силно го впечатлило колко са остарели близките и хората от родния му край.
По думите на този съвременен Одисей, сега ще му бъде трудно да свикне с уседналия начин на живот, защото самото пътуване към дома му е давало цел.
„Все едно прекрачваш хоризонта на събитията и влизаш в черна дупка — добавя Карл. — Нямам никаква представа какво ще се случи с живота ми оттук нататък.“
