Гнило месо от акула е една от визитните картички на Исландия. Местните хора с удоволствие поднасят това своеобразно вонящо блюдо на туристите и наблюдават реакциите им, пише РИА Новости.
Истински шок за носа
Петък вечер, бар в сърцето на Рейкявик по време на известния лютерански събор Халгримскиркя. Заведението рекламира, че предлага традиционна исландска кухня. В това число тук може да опита и знаменитата полярна акула хаукарл.
Ето че серивтьорът изнася от кухнята малък съд и го поставя на масата пред група туристи европейци. Те с опасение отварят капачето и подушват – върху лицата им се появява гримаса. "Очите ми се насълзиха, веднага затваряйте капака", казва един от тях.
Малките жълти кубчета, които напомнят сирене, миришат на амоняк и сероводород. Впрочем, по-късно туристите, запушили нос, все пак опитват от деликатеса. На вкус акулата не е така ужасна, прилича на варена бяла риба, но месото й е по-плътно. Вкусът, след ужасния аромат, се оказва напълно приемлив. Блюдото от акулата се консумира с картофена ракия. Която на практика също не е приятна, но този минус дава плюс.
Рецептата за приготвянето на акулата по исландски е от дълбока древност
Според историците, още викингите използвали този метод за приготвяне на риба, за да имат консерви по време на дългите морски походи.
Работата е в това, че само по себе си месото на акулата не е годно за храна, защото съдържа много урея и амоняк.
Известни са случаи, в които бели мечки са получавали отравяне, след като са уловили в северните фиорди акули и са яли от месото им. Подобни инциденти е имало и с кучета, които са се полакомявали да опитат от морския хищник, изхвърлен на брега от щорма. Симптомите на отравянето са съпроводени с конвулсии и дори може да се стигне до смърт. Факт е обаче, че изсушената акула, за разлика от прясната, не е опасна за здравето.
Акулата плува 200 години, за да стане деликатес
Не всяка акула може да се сравнява с хаукарл. В употреба влиза месо от гренландската акула (Somniosus microcephalus), понякога - от гигантската акула (Cetorhinus maximus), но това са редки видове, които не подлежат на индустриален, а на случаен улов.
Годишно исландците имат 6-7 тона улов на гренландска акула и още 2 – на исполинската. Достатъчно е веднъж в годината да бъде уловен екземпляр от огромната акула, изхвърлен на брега. Тежината й достига 4 тона, а дължината – 9-10 м. Средната тежест на северно гренландската акула е 400 кг, а възрастта й може да надхвърля 270 г.
Дълголетието на акулите се обяснява с бавния им метаболизъм. Полова зрелост те достигат на 150 г.
Много акули обаче попадат в рибарските мрежи в детска възраст – около 100-те си години. Освен месото им, от тях човекът извлича мазнини от черния им дроб. В миналото те са се използвали за осветление, а сега в козметиката и в медицината – по-специално за борба с онкологични заболявания.
Как се приготвя хаукарл
Месото се нарязва на големи късове и се съхранява в контейнери, пълни с чакъл. Преди просто закопавали акулата в земята за срок от 3-4 месеца. Този период е достатъчен месото да се освободи от уреята и амоняка, които изтичат през специално направени отвори в контейнерите.
Но дори и след тази процедура акулата не е готова за консумация. Парчетата месо се пренасят в хамбари и се увесват на куки за още 2-3 месеца, като помещенията по правило са далеч от живеещите в района, заради нетърпимата миризма. Именно това месо се поднася, нарязано на малки кубчета. След тази обработка акулското може задълго да остане годно за консумация дори и извън хладилник.
Хаукарл се яде на малки парченца, обикновено след основното ястие. Голям хит сушената акула е през зимата по време на фестивала „Тораблоут“. Това е истински празник на местната кухня, с разнообразие от веяно-сушена храна, когато хаукарл се продава с килограми и се полива с литри картофена ракия.
Веднъж местните журналисти провели анкета сред туристите на фестивала дали им е харесала сушената акула. Повечето учтиво отговорили с "да" и че биха опитали пак. Преди това обаче представителите на медиите монтирали скрита камера за реакциите на консумиращите чужденци, които оставяли блюдото с местния деликатес след подушване или след опитване на първото късче. Гнилото акулско е в Топ 10 на най-отвратителните храни в света.
