Петър Дънов е трето дете в семейството на свещеника Константин Дъновски. Роден е на 11 юли 1864 г. в село Хадърча (днес Николаевка) край Варна. След освобождението на България от турско робство Петър Дънов завършва теология и медицина в Бостънския университет, но когато се връща от САЩ, отказва да поеме по пътя на баща си, който е първият български свещеник във Варна. Вместо това Дънов развива своята оригинална философска система, базирана на християнството и езотеризма, и създава учение за духовната същност на човека като триединство на дух, душа и тяло.
През 1904 г. Дънов се премества да живее в София. В квартирата си на ул. “Опълченска” той започва да изнася беседи. За тях не са били изготвяни никакви официални обяви, а новината за лекциите на Учителя се предавала от човек на човек. Представителите на интелигенцията, които посещават беседите, били водени там от перспективата, която им предлага лекторът – чрез себепознание и самоусъвършенстване на всяка човешка индивидуалност да възтържествува нов ред на Земята. Тази мащабна цел изглежда убедителна, ясна и напълно издържана от нравствено гледище. Особено привлекателна била тезата, че трябва да се избягват кръвопролитията и братоубийството. Учението за Любовта, като основен принцип на Битието, и за Братството между хората – водеща поанта в етиката и метафизиката на Петър Дънов, отговаря на социалните и нравствените търсения и стремления на епохата в този момент и е в съзвучие с идеите на най-напредналите европейски и световни умове.
До края на Първата световна война Дънов изнася беседи само в неделя сутринта от 10 часа. По време на трите войни - Балканска, Междусъюзническа и Първа световна, броят на последователите му в столицата е около 250–300 души. Идеите му, че България не бива да участва в Първата световна война, и изявленията му против национализма и шовинизма го правят подозрителен за държавната власт. През 1917 г. градоначалникът на София му забранява да изнася публични беседи. Скоро след това бива интерниран във Варна. Там остава до края на 1918 г., живеейки в хотел “Лондон”. Междувременно събранията на Братството в столицата в негово отсъствие се израждат до спиритически сеанси. От този период води началото си и организирането на кръжоци от последователи на Дънов в провинцията - във Варна, Русе, Ямбол, Габрово, В. Търново и др.
През почти 50-годишната си дейност Учителя Петър Дънов изнася над 4000 беседи. Част от тях са отпечатани и се съхраняват в Националната библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” в София. Името на Дънов набира скорост и възкръсва с още по-голяма сила след смъртта му през 1944 г. Днес делото му е обрамчено с мит и култ повече, отколкото приживе. Може би по тази причина православната църква в България продължава да заклеймява учението на Бялото братство като ерес.
Учението на Дънов в онази епоха печели привърженици със своя синтез между източен мистицизъм и западна научно-рационална мисъл, т. е. с жадуваното единение на вяра и разум. Според това учение християнската догматика и църковна практика е изпълнена със закостенялост и архаизми, а характерът на Църквата се преценява като непоправимо формален и несъобразен с динамиката на съвременния живот.
На 13 юли 1921 г. Министерството на вътрешните работи утвърждава устав на общество "Бяло братство" в Русе - де факто това е първата юридическа регистрация на последователи на Всемирното Бяло братство. Днес тази организация има клонове в целия свят, а през 1995-а последователи на Всемирното Бяло братство в България юридически официално регистрират организация с идеална цел "Бяло братство - България". Тя се ръководи от т. нар. Върховен братски съвет със седалище в София, но паралелно с него в чужбина функционират десетки подобни духовни центрове.
Основните категории на в учението на Дънов са любовта, мъдростта, истината, справедливостта и добродетелта. Любовта е централната макро- и микрокосмична категория, която функционира в различните аспекти на човешкото съществуване - в сърцето, в душата, в съзнанието и в духа. Дъновизмът разглежда историята на световната култура, като проекция на космическия ритъм, структуриран в световните периоди и подпериоди. Периодите са полярен, хиперборейски, лемурийски, атлантски, пети, шести и седми. Подпериодите на настоящия пети период се наричат културни епохи и включват: епохата на Рака (древноиндийска епоха); епохата на Близнаци (древноперсийска епоха); епохата на Телец (древноегипетска епоха); епохата на Овен (древна Гърция и Рим); епохата на Риби (Западна Европа); епохата на Водолей (славянската епоха) и др. Според Учителя Дънов човечеството е навлязло в епохата на Водолея през 1914 г. и преминава от петата към шестата културни епохи. През този период, смята той, индо-европейската раса ще е лидер в еволюционен аспект. Първата стъпка към колективното съзнание са направени през настоящия преходен етап. Според Дънов шестата раса ще се появи в бъдещия шести голям период и ще реализира културата на Любовта с много по-голям обхват.
Ритуалите на Бялото братство са известни със силната си естетика, основана на свещения за дъновистите танц паневритмия, базиран върху музиката, поезията и молитвите на Дънов. След политическите промени в България паневритмията спечели нови последователи, които всяка година организирят зрелищен събор край Седемте рилски езера и заедно изпълняват своя ритуален Танц на Живота.
Днес Петър Дънов е по-известен по света като Беинса Дуно - духовното му име, произнасяно с огромен респект и доверие от последователите му. . Според някои източници етимологията на името Беинса Дуно е със санскритски корени и като„Този, който носи доброто чрез слово“.
