Автор: Валя Кулишева
Оформление и редакция: Добрина Манчева
В името на вярата си човечеството е сторило много: най-внушителните и прекрасни постройки в света често са религиозни храмове. Но кой е най-големият построен някога храм - в древния Египет или в Рим, в Поднебесната империя или в загадъчните земи на маите? Сигурно мнозина ще се изненадат, че най-големият храмов комплекс в света е в земята на кхмерите, в днешна Камбоджа. Това е Ангкор Ват в Ангкор. Той е не само най-големият индуистки храмов комплекс, а впоследствие – будистки, но и най-големия религиозен паметник в света.
Превърнал се в символ на държавата, Ангкор Ват е изобразен на нейния национален флаг и е най-известната туристическа атракция в Камбоджа, източник на национална гордост. Той е оказал влияние и върху дипломатическите отношения на страната с Франция, Съединените щати и съседен Тайланд: впечатляващото наследство на Ангкор Ват и други кхмерски паметници в областта Ангкор стават пряка причина за обявяването на Камбоджа за френски протекторат на 11 август 1863 г. и за френското нападение срещу Сиам, с което трябва да се установи контрол над развалините. Това довежда до присъединяването към Камбоджа на области в северозападната част на днешната територия на страната, които са под сиамски контрол от средата на XIV век. Комплексът остава под френски контрол до 1953 година, когато Камбоджа става независима държава.
Ангкор Ват е най-интересната и най- загадъчната забележителност в Югоизточна Азия. Съперник на храма на Соломон и издигнат от някой древен Микеланджело, той може да заеме почетно място сред най-красивите сгради в света, по-внушителен от всичко, което ни е оставено от Гърция или Рим. Величественият храм представлява тъжен контраст към състоянието на варварство, в което е потънала днес страната.
Ангкор Ват съчетава елементи на две основни форми на кхмерската храмова архитектура: храмът планина и по-късният галериен храм, основавайки се на ранната дравидска архитектура с характерните джагати. Той е предмет на възхищение заради величието и хармонията на архитектурата си, обширните си барелефи, многобройните девати, украсяващи стените му, и съвсем основателно е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Един от първите западни посетители на храма е Антониу да Мадалена, португалски монах, посетил Ангкор през 1586 г., който пише, че това е „Толкова необичайна постройка, че не е възможно да се опише, тъй като не прилича на никоя друга сграда по света. Тя има кули и украси, и всички изтънчености, които човешкият гений може да измисли.“ За него, както и за други ранни западни посетители, е трудно да повярва, че наистина кхмерите са построили храма, и погрешно го датира към епохата на Древния Рим.
Действителната история на Ангкор Ват е възстановена постепенно по стилистичните и епиграфски свидетелства, натрупани в хода на разчистването и реставрационните работи в целия комплекс Ангкор. За разлика от повечето археологични обекти, не са открити обикновени жилища и къщи или други признаци на обитаване, като съдове за готвене, оръжия или части от облекло. Постройките отразяват структурата на индуската митологична вселена. Например, петте кули в центъра на Ангкор Ват представляват върховете на планината Меру, центъра на вселената; външната стена символизира планините, които заобикалят краищата на света; а ровът представлява космическият океан. Както много други древни постройки, така и монументите в Ангкор изисквали много човешки ресурси и труд, а тяхната цел остава неизвестна.
По своя замисъл храмът символизира връх Меру, дом на девите в индуистката митология. Ограден с ров и външна стена, дълга 3,6 километра, във вътрешността му са разположени три правоъгълни галерии, всяка издигната над предходните. В центъра на храма се намира квинкункс от кули. Навсякъде виждаме индуистки традиции и символика. Всички помещения са обкръжени от галерии с барелефи и колонади.
По време на своя разцвет Ангкор Ват е бил оживен мегаполис с население от 500 000 души и за своето време е представлявал най-крупен градски център. Храмът е бил истински център за поклонение на Вишну, а след това и на Буда. Всички събития от изграждането на храма и живота в продължение на векове са въплътени в множество каменни страници - на плочи с описания на различни събития.
Величественият храм заема 200 хектара и е обкръжен с дълбоки ровове с вода, широки около 200 метра. Мостовете водят към 5 врати, украсени със статуите на 54 богове и 54 демони, които дърпат свещената змия (Naga). Интригуващи са кулите - 54 на брой, от които ни гледат около 216 изсечени в камъка усмихнати лица. Височината на централната кула е 42 метра, а най-високата точка на храма е на 65 метра от земята.
Всичките храмове на Ангкор са построени без използването на цимент и други свързващи вещества. Използвани са само огромни блокове от камък. Тръгваме да разглеждаме.
Терасата на прокажения крал представлява 7-метрова платформа, на която е разположена статуя на гол безполов човек. Тази статуя е поредната загадка на Ангкор. Според легендата поне двама от кралете са били болни от проказа и тази статуя символизира един от тях. Другата версия е, че това безполово същество е богът на смъртта, а самата тераса е била използвана за кралски крематориум.
Терасата на слоновете с дължина 350 метра е била основна платформа за кралските аудиенции и публични церемонии. Преди стотици години платформата е била украсена с множество скъпоценни камъни, подтвърждаващи величието на Кхмерската империя. Днес са останали само статуите на лъвове и гаруди, украсяващи платформата. Гаруда е митично крилато същество в индийската митология, птица на бога Вишну, борец със змиите - нага. Главата, гърдите, краката до колената на това същество са човешки, а крилата, опашката, задните крака са на орли, като има също така орлов клюн.
Вървя, докосвам каменните барелефи и си представям пищните и красиви церемонии, парадите, които са се провеждали тук, представям си как въздухът е бил изпълнен с песни и танци, възхваляващи краля. В своя разцвет камъните в храмовия комплекс са били позлатени, вратите са били украсени с дърворезба, а на кулите са се веели златни копринени флагове... Сега в много участъци той се руши, но и днес очарова с тайнствената си атмосфера.
Кхмерската империя е била най-голямата и най-дълго просъществувалата държава в Югоизточна Азия. Нейното съществуване обхваща времето от началото на IX в. до началото на XV в. И била известна под името Камбуджа. Величествените храмове в района на Ангкор, намиращ се близо до днешния град Сием Реап, са трайно свидетелство за нейната мощ и просперитет. Индраварман I (877–889) разпрострял властта на кхмерите на запад чак до платото Корат в днешен Тайланд и наредил да се построи огромен резервоар на север от столицата, който осигурил напояването на засятата с ориз площ.
Неговият син Ясоварман построил Източния Барай (резервоар, водохранилище), останките от който могат да се видят и днес. Дължината на този изкуствен воден източник била 7 километра, а ширината му 2 километра! Сложната система от канали и резервоари, създадена по времето на Индраварман и неговите наследници, осигурила могъществото на Камбуджа за половин хилядолетие. След като кхмерското население вече не било зависимо от непостоянните сезонни мусони, то могло да направи ранна „зелена революция“, която осигурила страната с големи излишъци от ориз.
Суряварман II (1113–1150), един от най-великите ангкорски монарси, увеличил територията на кралството след поредица от успешни войни срещу кралство Чампа, което се намирало в Централен Виетнам, кралство Нам Виет в Северен Виетнам, и малки държави на народността мон на запад до река Иравади в Бирма. Той превръща тайландските народи, мигрирали в Югоизточна Азия от Юнан (район в Южен Китай), в свои васали и установил сюзеренитет над северната част на Малайския полуостров. Именно от периода на неговото управление е първоначалният проект за храма, а изграждането му започва в 1113 г. и продължава до около 1150 година. Посветен на Вишну, той е построен като държавен храм и столица на този владетел. За разлика от повечето ангкорски храмове, Ангкор Ват е ориентиран на запад, като и днес изследователите спорят за значението на този факт.
Упадъкът на Камбуджа през XIII и XIV век вероятно бил ускорен от западането на напоителната система. Набезите на тайландците и други чуждестранни народи, както и вътрешните противоречия, породени от династически съперничества, разединили човешките ресурси по отношение на поддръжката на системата и тя постепенно била занемарена.
Управлението на Сурияварман II било последвано от 30-годишен период на династични вълнения и на нашествие от съседен Чампа, който унищожил Ангкор през 1177 г. Чампа в крайна сметка били изтласкани и завладени от Джаяварман VII, чието царуване (1181 - 1218) било връхна точка на могъществото на Камбуджа. За разлика от своите предшественици, които възприели култа към индуския бог-крал, Джаяварман VII бил ревностен привърженик на Махаяна-будизма. Удостоил се сам като Бодхисатва, той започнал трескаво да строи, като някои от неговите постройки включват Ангкор Том и Байон - забележителен храм, чиито каменни кули изобразявали 216 лица на буди, богове и крале.
Впечатляващите каменни постройки не били обитавани от кралското семейство. Те били център на индуски или будистки култове, насочени към божествеността на монарха и неговото семейство. Постройките имали двойна функция — като храм и като гробница. Той също така построил над 200 странноприемници и болници из цялото си кралство. Подобно на римските императори, Джаяварман VII създал система от пътища между столицата си и градовете в провинцията.
Но тайландците ставали все по-голяма заплаха за западните граници на империята. Разпространението на Тхеравада-будизма, който дошъл от Шри Ланка чрез кралства на мон, предизвикал кралските индуски и махаянско-будистки култове. Проповядвайки аскетизъм и спасение на личността чрез собствените му усилия, Тхеравада-будизмът не дал доктринна подкрепа на обществото, управлявано от богатата кралска власт, която се крепяла на практика на робството на масите.
През 1353 г. тайландска армия превзема Ангкор. Кхмерите си го възвръщат по-късно, но войните продължават и столицата била плячкосана няколко пъти. По време на същия този период, кхмерската територия на север от днешната граница с Лаос била завладяна от лаоското кралство Лансанг. През 1431 г. тайландците превземат Ангкор Том. Оттогава нататък целият ангкорски район не е бил кралска столица, освен през един кратък период в третата четвърт на XVI век.
Всичко тук е свидетелство за величие - на чудесата от древността и природата, и забвение, умиротворение и спокойствие. Късните следобедни часове и нощите са изпълнени само със звуците на животните и птиците в тукашните джунгли.
Между колоните на храма се промъкват варани и змии. На повечето места по стените пълзят гадинки, които не знаем дали са отровни, или не, дали хапят, или не, но ни беше гадничко. Храмът се намира в дълбоките джунгли и правителството се е постарало да направи пътеки, но да излови змиите, вараните и всички други обитатели на местната фауна не може. Разбрахме, че змиите тук са както отровни, така и неотровни, което никак не означава безопасни. Страхувах се да не ни ухапят или да не се увият около нас и да ни задушат. Съвсем честно си признавам, че беше много страшно, но всеки, който има пътешественически дух, рискува. Този ми порок е повод за разпри с моите деца, които не приемат за нормално да рискуваш.
А Камбоджа е една от опасните дестинации във всяко едно отношение. Освен дивта природа, за съжаление, хората тук са бедни, и могат ли, крадат всичко от туристите - дори в хотела от багажа ми изчезнаха вещи.
Мяркаме често и костенурки – те са мили същества. Костенурката е символ на дълголетие, успех, здраве, търпение, постоянство и мъдрост. Символ на космическия ред. Стабилна защита от раздори и огън. Смята се за добър семеен подарък, а за възрастни хора - талисман, поддържащ тяхното здраве. Костенурката обаче е и традиционен талисман на кариерата – символ на небесната подкрепа и защита. Костенурката ще ви донесе пари и подкрепата на подходящи хора. Колкото повече костенурки имате у дома си, толкова повече ще е благоденствието и късметът в него.
Попаднахме в един свят от приказките. Тропици. Разхождаме се сред гигантски дървета, лиани и орхидеи, въздухът е топъл и влажен и изпълнен със звуците на водопадите. По върховете на дърветата над нас висят прилепи и ленивци - бавноподвижни дървесни бозайници. Около нас скачат маймуни и птици. В реките тихо плуват ламантини, сомове, пирани, риби стрелец и морски крави.
Характерни растения за екваториалната гора са лианите. И те, като епифитите, се стремят да заемат удобно място към слънцето. Техните корени са в земята, но гъвкавите им безлистни стъбла се прикрепят към дърветата и се прехвърлят от дърво на дърво. Те така се увиват около дърветата и клоните им, че мъчно може да се отличи кои листа и цветове са техни и кои - на дърветата. Сред епифитните растения има и цветя. От тях най-красиви са орхидеите. Те се поселяват на най-високите части на гората или по краищата, където има най-много светлина. Техните корени висят във въздуха и с влакънцата си жадно смучат стичащата се дъждовна вода.
Орхидеите, които ние познаваме, не могат да ни дадат дори и слаба представа за красотата и разнообразието на тропическите орхидеи. Почти 90 на сто от 1.2 милиарда души по света, живеещи в крайна бедност, зависят от тези гори. Петдесет и седем процента от тропическите гори са разположени в развиващите се страни, а повече от 56 000 квадратни мили от естествената тропическа гора се губят всяка година. При сегашния темп на намаление на тропическите гори 5-10 на сто от тропическите горски видове, ще бъдат загубени за десетилетие.
Тропическите гори очароват със своето невероятно огромно биоразнообразие, с ярките си цветове и необикновените странни форми. Само на четири квадратни мили от тях има 1500 цъфтящи растения, 750 вида дървета, 400 вида птици и 150 вида пеперуди. Дъждовните гори действат като термостат в света, като регулират температурата и метеорологичните явления ,те са от решаващо значение за поддържането на запаса от питейна вода на Земята.
Тръгваме от тук като омагьосани – минало величие, необикновено красива природа, десетки места, които пребродихме и се опитахме да опознаем. Една друга вселена.
Снимки: Авторката и https://www.independent.co.uk
