Античната вила „Армира“ е един от най-ранните и точно датирани римски архитектурни комплекси на територията на България. Най-пищният частен дом от римската епоха по нашите земи е бил издигнат в долината на река Армира, на 4 км. от Ивайловград, преди близо 2000 години. Комплексът, включващ жилищната сграда на собствениците, вътрешен и външен басейн, градина за отдих и панорамна тераса, е великолепен образец на римската провинциална архитектура и изкуство, признат за културен обект със световно значение. Със своите разнообразни мозайки и мраморна украса, той до ден днешен остава единственият разкрит подобен паметник от римските страници на Балканската история.
Вилата е открита през 1964 г. при изкопни работи за строителството на язовир и от тогава е популярен обект на изследванията на историци и археолози. В рамките проект, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г., е извършена пълна реставраци на главния и вход, входовете към четири от помещенията, колонадата около вътрешния басейн и мраморните фигури. При първоначалните разкопки в нея са намерени над 3000 мраморни детайла от декора, което е направило възможно реставрация, много близка до първоначалния облик на пищния римски дом. Над част от подовите мозайки е поставено стъклено покритие, което позволява на туристите да видят отблизо красивите орнаменти. Направена е и възстановка на античната градина, където е устроен „театрон“ за атракции на открито.
След упорития труд на историци, архитекти и специалисти, вила „Армира“ е отворена за посетители в пълния блясък на славното и минало, с атмосферата на лукса и богатството на римската аристокрация. В спалното помещение могат да се видят дори и мозаечни пана от II в. с лика на собственика на дома и децата му. Вилата е била част от поземленото владение на богата тракийска фамилия. Първият и владетел е бил наследник на тракийски цар, който е получил статут на римски гражданин заради заслуги към Римската власт. Това се е случило само две или три десетилетия преди окончателното завладяване на Тракия от римските войски.
Мястото, избрано за строежа на комплекса, отговаря напълно на изискванията, описани от древните римски автори, според които аристократичният дом трябва да е построен до голям път, но не на самия път, в красива местност, близо до вода и на южен склон. Стените на коридорите и помещенията са били украсени със стенописи в червен, бял, черен, зелен и охравожълт цвят. Схемите и украсата са отговаряли на последния помпеански стил в живописта. Римските белези на устройство на поземленото владение и архитектурата му по никакъв начин не оспорват исторически принадлежността на собствениците му към тракийската аристокрация. Разкопките на Голямата могила при село Свирачи през 2002 година, са допринесли изключително много за доказването на техния културен произход. Друг интересен факт е, че вилата е едиснтвеното място, където са открити всички известни разновидности на свастиката – древния санскритски символ на щастието. Великолепната двуетажна постройка e просъществувала до 378 г. ,когато е била опожарена по време на Готската война.
