Село Баня има древна история, то е едно от най-старите селища в разложката котловина. По неговите земи са живели траките, а още римляните са се възползвали от минералните му извори, за което свидетелстват останките от римската баня.Тя е построена в типичен римски стил - ред камъни, три-четири реда тухли, с малки отвори на свода. Изобилието от минерални извори, на което са се радвали римляните, днес е достъпно за всички посетители на селото.
Село Обидим впечатлява с броя храмове, които се намират в неговото землище. Църквите, параклисите и манастирът общо са 13, разположени далеч един от друг. В самото село се издига възрожденската църква „Свети Николай Чудотворец“. Тя е била изгорена по време на Илинденско-Преображенското въстание, а през 1906 г. е възстановена и надстроена. Другите храмове са на няколко километра от Обидим, а по-прeкият път за манастира е от Добринище. Този от селото не е проходим за леки коли, затова местните съветват посетителите да използват другия вариант. В центъра на Обидим има малко магазинче-кафене, в което хората се събират. Макар да се учудват на всеки нов посетител, защото туристите тук са рядкост, те с радост ще ви упътят или ще ви разкажат някой интересен факт за родно си място.
Само на 3 км от пътя Варна-София и на 20 км от Ловеч се намира архитектурният резерват Старо Стефаново. Въпреки че не е широко известен, той има атмосфера и впечатлява със своите 96 сгради, които са паметници на културата. Там са се снимали няколко известни български филма като „Хайка за вълци“, „Панчо и таласъмите“, „Отвъд чертата“, „Кладенецът“ и „Юдино желязо“. Сградите в селото са строени през началото и средата на XIX в. Старо Стефаново оформя своя специфичен облик през Възраждането, а днес е символ именно на онази отминала епоха. Селото е обявено за резерват през 1982 г. Оттогава под закрила са поставени голяма част от жилищните сгради, стопанските постройки и дори пътната настилка.
На броени метри от границата с Гърция криволичи коритото на Бяла река. Близо до нея се е разпростряло малкото селце Долно Луково. През XVIII в. от лявата страна на реката се намирало село наречено Суганли. Там обаче се разразила чума, която отнела живота на повечето хора. Малкото останали живи прекосили реката и се заселили на другия й бряг. Местните вярвали, че само ако преминат реката ще оставят страшната зараза зад гърба си. Те не взели никакъв багаж, запазили единствено иконите от старата църква. Така започнала историята на село Долно Луково.
Българското зелено сирене „Черни Вит” е едно от общо трите плесенни сирена в цяла Европа и единствено на Балканите. Неговата благородна плесен се развива по естествен начин, а не чрез изкуствено заразяване, както се случва при голяма част от млечните продукти във Франция, Швейцария и Италия. Именно това го прави уникално. То има мек и богат вкус, който е изключително ценен сред любителите на сирена. Всяка година „Черни Вит” участва в международни изложения и печели нови привърженици.
Чист въздух, плавни възвишения и простор са първите асоциации за село Бърдени. Местните в селото са малко, повечето идват само са няколко месеца през годината, а туристите са още по-редки гости в кокетното тревненско селце. Ако обичате дълги и спокойни разходки, велоприключения в природата или просто искате да усетите освежаващата миризма на мащерка и сено, Бърдени е подходящото място.