В последните години България се превърна в лидер на пазара на лавандула, изпреварвайки дори традиционния водещ производител – Франция. Тъкмо за френски купувачи се изнася голяма част от родната лавандула и лавандулово масло. Страната ни има традиции в производството на ароматното растение, но до преди 2011 г. винаги е била на второ място. Бактерията столбур унищожи около 50 % от насажденията във Франция и отвори вратите на българската лавандула, чийто основен клиент стана именно пострадалата държава.
Лавандуловият бум в страната, който настъпи след заразата на насажденията във Франция, провокира много българи да се пробват в този бизнес. Необмисленото инвестиране в сектора на хора, които нямат опит и познания, обаче може да се окаже по-скоро вредно, отколкото полезно. Ароматното растение се гледа сравнително лесно и не е претенциозно, като например маслодайната роза. Това в комбинация със завишеното търсене провокира неопитни ентусиасти да пробват. Авантюрите на неподготвени производители обаче често водят до некачествен краен продукт. По този начин те вредят на образа, който България има.
Родното масло се смята за едно от нaй-качествените и е предпочитано на пазара. В момента от България годишно се изнасят над 100 това лавандулово масло. Основните страни, които купуват от местния пазар са Германия, Австрия, Швейцария, Италия, САЩ, Япония, Дубай, Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия. Други производители на лавандула са Украйна, Молдова, Турция, Грузия и Китай. Те обаче изнасят значително по-малки количества от нас.
По българските земи лавандулата се появява някъде в началото на XX в. Първоначално се е отглеждала само в Розовата долина, докато в момента насаждения могат да се видят в различни части на страната. В световен мащаб тя е позната от древността. Спори се за етимологията на името. Според някои учени то идва от латинската дума “lavare” – мия, а по-разпространеното мнение е, че произхожда от думата “livere” – синкав.
