Калина Цачева
Майка Валентина е родена във Вълчи дол, родее се с възрожденеца Васил Друмев и е завършила математика в Пловдивския университет. Владее английски и 5 години е учителствала, преди да се замонаши. Игуменка е на Калоферския манастир „Въведение Богородично“ от 22 години и е успяла да го ремонтира и облагороди, подобно на предците си от 19 век.
Манастирът е вдигнат върху древни останки. Доказателство е аязмото под олтара, посветено на Св. Мина, което се отваря за поклонници само веднъж в годината - на 11 ноември - денят на тачения като избавител от злото чудотворец. Но светена вода може да се налее при всяко посещение в храма. Върху две от стените му са подредени огромни стелажи с книги и икони. Отпечатването става в Атон, а сред авторите е игуменката Валентина. Книгите й са вече 40. Започнала с творби за деца и ученици, драматизации по православни текстове и класически писатели, поучителни истории за християнското семейство, напевни стихове за най-малките. Литературата била необходима за неделното училище, в което от двадесет години децата учат за християнската вяра, поставят пиеси, рецитират, пеят или просто тичат из невероятната градина.
Валентина Друмева е съставила история на Калоферския манастир, издирила е много факти за местността, която в миналото се наричала Звъниград заради многото църкви и манастири. Турските погроми не оставили в тази приказна местност в подножието на Райското пръскало камък върху камък. „Въвдение Богородично“ е запален и разрушен около 1804 г. и възстановен през 1820 г. Имало и девическо училище, разказва игуменката. Монахини от обителта са направили няколко пътувания из Русия за събиране на средства с покровителство на императорското семейство. Мисиите им били успешни и досега от тях са запазени 4 чудодейни икони, копия на най-известни руски православни образци. С помощи и труд на местните хора църквата е отворена отново през 1862 г. През 1877 г. в нея били изклани стотици хора, потърсили спасение от кърджалийските зверства. Местото предание разказва, че насечените и обругани тела в храма били близо метър зловещ пласт.
Съвземането било бавно и никога не върнало блясъка на Звъниград. Но запазило духа на православната обител, която днес привлича стотици вярващи и атеисти. Майка Валентина е издирила и историите на 100 убити за вярата духовни лица - по време на комунистическия атеизъм, и над 300, попаднали в лагери заради убежденията си. Игуменката ревностно пази от суета и сувенирен туризъм манастира. Всичко в него е като излязло от Възраждането и чистите времена на вярата. На въпрос как успява да поддържа и ремонтира храма и сградите в зеления двор, да пише книги и да преподава в неделното училище, Валентина Друмева отговаря кратко: „С божията помощ!“. И не се уморява да разказва за чудесата, които се случват в Калоферския манастир, сякаш са нещо напълно естествено.
„Въведение Богородично“ е единственото място у нас, където се пазят мощи на Св. Нектарий Егински. Светецът на нашето време, както го нарича православието, е починал през 1920 г. и е канонизиран през 1961 г. Житието му е написано от французин, събрал разкази на очевидци за чудесата на Нектарий. Той се подвизавал в гръцките земи, понесъл много неправди и изпитания заради вярата, минал през унижения и неразбиране, но бил опора за обикновените хора и целител на всякаква болка. Явявал се по необясним начин на най-невероятни места, давал житейски съвети и насърчение. Преди няколко години Калоферският манастир започнал да разпространява непретенциозни копия от житието на модерния светец и иконата му. Хартиените послания имали необясним ефект и монахините започнали да събират листчета с молби на посетителите до светеца, както и истории на хора, спасени от нелечима болест, бездетство или беда.
По покана на игуменката на манастира „Св. Троица“, основан на Егина от Нектарий - на около 30 км от Атина, монахини от Калофер направили поклонническо пътуване до там. Сега във „Въведение Богородично“ има мощи на светеца и може да се купи издание с житието и канона му. Много варненци пътуват до там заради неповторимата атмосфера, богатата история и отличните условия за туризъм. А може би и заради очакването за чудо. Островът на Нектарий - Егина, има форма на сърце, а в него винаги има място и за вяра в чудесата.
