Бургас е вторият по големина град на българското Черноморие. Той е традиционна дестинация за морска почивка, но ако успеем да откъснем поглед от плажа и ваканционните комплекси, ще видим и другите богатства на региона, които никак не са малко.
Лонгозните крайречни гори, разнообразието от дивеч в Сакар планина и Странджа, природните резервати и реките са част от природните дадености, които превръщат Бургас в подходяща дестинация за еко и ловен туризъм. Големият избор от язовири в близост до града предоставя и идеални възможности за спортен риболов и къмпинг. Представяме ги на вашето внимание, за да улесним планирането на следващия ви риболовен уикенд сред природата - вижте ги и изберете своя фаворит.
Язовир Ахелой
Известен е още и като Батски язовир. Намира се близо до Каблешково по поречието на река Ахелой. Удобните места за риболов са на северния му бряг, като, за да се стигне дотам, се минава през село Бата. Рибният фонд е от шаран, толстолоб, клен, бял амур и сом.
Язовир Мандра
Мандра, а понякога и Мандренско езеро, е голям язовир в Югоизточна България. Намира се южно от Бургас. До 1963 година е полусолено езеро. Носи името си от старото прозвище на с. Константиново - Мандрата. Името Мандренско езеро няма нищо общо с понятието мандра, тъй като такава на това място никога не е имало. Близо до с. Константиново е имало полицейски участък и когато са вкарвали някого там, между хората се е говорело, че са го „мандрували“ (биели); и от там - Мандрата.
То е най-южното от трите Бургаски езера, с площ на водната повърхност около 1300 ха. Дължината му е 8 км, максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас. Четири реки се вливат в езерото: Изворска, Факийска, Средецка и Русокастренска. Езерото е било запазено в естествения си вид до 1934 г., когато се извършени корекции на някои от реките и са построени диги в западната му част за предотвратяване на пролетните наводнения. Втората основна промяна на езерото настъпва през 1963 г., с построяването на язовирна стена в източната му част. По този начин са унищожени обраслите с блатна растителност плитчини, прекъсва се връзката на езерото с морето и то става изцяло сладководно. Изчезват големите тръстикови масиви, а с тях и удобните места за гнездене на чапли, пеликани, патици и др. видове водолюбни птици. По този начин е била унищожена единствената колония на розови пеликани в България.
Крайбрежието на Мандра обхваща най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари. Езерото е привлекателно за туристи перз различните сезони, а съществуващите археологични разкопки в музея в Дебелт предоставят ценни данни за тези земи по време на Римската империя. В Мандра можете да уловите бабушка, кааркуда, костур, бряна, слънчевка, червеноперка, шаран, щука и бяла риба.
Язовир Камчия
Язовир „Камчия“ е изграден през 1973 г. по поречието на р. Луда Камчия в източната част на Стара планина (извън община Поморие). Завирената площ е 9,601 кв. км. Водният обем на язовира е 233,55 млн. куб. м, формира се от реките Луда Камчия, Котленска, Глогова, Нейковска, Ичеренска, Медвенска и Садовска и е с водосборна площ 1612 кв. км. Язовир „Камчия“ дава питейната вода на Бургас и Варна. Характеризира се с ниско съдържание на нитрати, повишени количества желязо и манган.
Когато се пътува от Карнобат за Шумен, водоемът се пада вляво от пътя. От северната му страна са селата Манолич и Везенково, а от южната е село Подвис. Рибите, които се срещат в язовира, са бабушка, каракуда, костур, морунаш, попче, сом, уклей, шаран. Може би най-застъпени са костурът, морунажът, каракудата и червеноперката. Трофейните шарани и сомове също не са рядкост.
Язовир Порой
Язовир Порой се намира на територията на община Поморие, на 35 км от Бургас и на 13 км от курортния комплекс Слънчев бряг. Разположен е сред красивата природа на поморийските села Оризаре и Порой. Язовирът е разположен на площ от 4450 декара и е категоризиран за стопански и любителски риболов. Тук можете да практикувате и спортен риболов, да предприемете романтична разходка с лодка или просто да си направите страхотен излет край бреговете.
Можете да ловите толстолоб, шаран, каракуда, таранка, белевица, червеноперка и други. Язовир Порой е достъпен от всички страни и бреговете му предлагат чудесни места за пикник или къмпингуване. До язовир Порой се достига, като от Бургас минете през Каблешково и се насочите към село Порой или като от Слънчев бряг минете през Тънково за Оризаре.
Язовир Ясна поляна
Язовир Ясна поляна е построен през 1970 г., като това е вторият по големина язовир в Област Бургас, който осигурява питейната вода на Южното Черноморие.
Езеро Вая/Бургаско езеро
Бургаското езеро или Вая, е плитък лиман на брега на Черно море, западно от Бургас. То е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 километра, а ширината му варира от 2,5 до 5 километра. Водната му площ е 28 кв. км, а дълбочините му достигат до 13 метра.
Отделено е от морето посредством пясъчна коса. Солеността на водите му варира около 4-11% и е със значителни сезонни колебания. Свързано е с морето чрез канал със шлюз. Подхранва се предимно от речните води. В западната част се вливат Айтоска река, Съндър дере и Чукарска река. Прехвърлят се пресни води и от Мандренското езеро, превърнато в язовир. Дъното на Бургаското езеро е покрито с глинести наноси. До североизточната част на езерото има няколко малко блатни водоема, а в северозападната му част са иградени рибарници. Бреговете му са обрасли с водолюбива растителност, главно тръстика. Зарибява се с шаран.
Поморийско езеро
Езерото представлява свръхсолена луга от естествен произход, разположена непосредствено до град Поморие. Езерото е отделено от морето с естествена пясъчна коса и изкуствена дига и само в южната си част има свързващ канал. Площта му е 850 хектара, като с прилежащите му влажни зони достига до 1000 хектара. Формата му е продълговата с дължина 6,7 км и ширина 1,8-2 км. Обект на стопанско ползване е южната част на езерото, където се добива лечебна кал, и северната част - за добив на сол. От януари 2001 г. е обявено за защитена местност по силата на Закона за защитените територии.
Голямата соленост на водите на езерото определя наличието на специфични растителни комплекси от два вида солянки. Установени са застрашените за Европа Corispermum nitidum, Lepidutrichum uechtritzianum. Срещат се някои редки растения фигуриращи в Червената книга на България, като Parapholis incurva, Lemna gibba, Selene euxina и др. Безграбначната фауна е сравнително еднообразна. Езерото се обитава от редица видове риби и влечуги, някои от които са включени в Червената книга.
Най-голяма стойност за района има неговото орнитологично разнообразие. Поморийското езеро се намира на прелетния път Via Pontica и се характеризира с миграция, аналогична на тази на Атанасовското езеро. В района са остановени 215 вида птици, като 4 от тях са световно застрашени: къдрав пеликан, малък корморан, тръноопашата потапница, белоока потапница, ливаден дърдавец. Езерото е едно от най-важните места за гнездене на Recurvirostra avosetta и Himantopus himantopus. Водоемът е с международно значение като зимовище на немият лебед. Върху езерото се упражнява силно антропогенно въздействие: построените солници нарушават хидрологичния режим; автомобилният трафик по шосето (преминаващото по западната част на езерото) безпокои обитателите; санаториумите, бунгалата и ромският квартал (в южния край на езерото) замърсяват бреговете; исковете за реституция също са потенциална опасност. Пряка заплаха за птиците е ловът и безконтролното движение на хора в целия район.
От 1995 год. се провеждат консервационни дейности за опазвеане и съхранение на местообитанията на световно застрашени видове птици. През 1998 год. доброволците от федерация „Зелени Балкани“, с финансовата подкрепа на БШПОБ изградиха голяма плаваща платформа и подпомогнаха да се довърши строежът на бетонов остров с полезна площ за гнездени 40 кв. м. Извърши се маркировка и се поставиха указателни табели. В защитената местност са забранени унищожаването на блатната растителност, замърсяването на водите, ловът и безпокоенето на птиците, строителството. Но се разрешават: солодобивът от „Поморийски солници“ ЕАД, калодобивът, зарибяването с видове, характерни за езерната ихтиофауна, спортният риболов на определени места. Поморийското езеро е добър пример за съвместно съжителство на традиционни човешки дейности, като солодобив и калодобив, и на богато биологично разнообразие.
