Невяна Троянска
Валмез е любов от пръв поглед! Ако се чудите що за птица е това чудо Валмез и откъде накъде, вместо да ви разказвам за красотите на нови дестинации по света и у нас, изповядвам любовните си трепети, значи не сте чели първата част от пътеписа ми за Валашске Мезиричи. Там ще намерите всичко (или почти всичко) за красотите, историческите забележителности, културните ценности и удивителните хора, които живеят в 22-хилядното чешко градче в източна Моравия.
Те обаче са само върхът на айсберга. В случая „айсбергът“ не е скритата природна сила, която потапя кораби от ранга на Титаник, а невидимата „машина“, благодарение на която историята намира нова, съвременна проекция на наследеното от вековете и изпълва Валмез (както наричат за по-кратко Валашске Мезиричи) с живот, култура и напоследък все по-често – с туристи.
„Икономиката, глупако!“ Тази фраза, с която Бил Клинтън спечели президентските избори през 1992 г., е изтъркана от цитиране. Факт е обаче, че съдържанието й е все така актуално и през ХХI век. А Валмез е нагледната илюстрация за нейната жизненост. Не искам да звуча хейтърски, но просто не мога да избягам от сравнението между 300-хилядната Варна и чешкия град с размерите на Севлиево, с който Валашске Мезиричи е побратим.
През последните 30 години почти всички заводи във Варна хлопнаха кепенци и през 2020 г. големите промишлени предприятия в града се броят на пръстите на едната ръка. Във Валмез в момента с пълна пара работят 28 производствени фирми, а персоналът им надхвърля 19 000 души. Безработицата е почти нулево множество, а работна ръка се търси непрекъснато. „При нас има хора от Украйна, Сърбия, Монголия. Ще се радваме, ако дойдат и повече българи“, коментира кметът на Валмез Роберт Стржинек. Само за сведение, минималната работна заплата в Чехия е 15 000 крони (600 €), а средната е над 1100 евро.
Гордостта на Валашске Мезиричи е химическият завод DEZA - един от европейските лидери в бранша. Продукцията му се изнася в целия свят, а за последните 20 години инвестициите му в региона надхвърлят 120 млн. евро. В града има машиностроителна индустрия, тук се строят станции за биогаз, произвеждат се метални конструкции, котли за отопление, стерилни системи за болнични помещения, автоматични и гаражни врати, електронни сирени и предупредителни маяци, мебели и матраци, изделия от стъкло за бита и за медицинска апаратура. Валмез има два завода, в които се изработват части за автомобилната индустрия. Само единият от тях - PWO Czech Republic, е инвестирал тук над 10 млн. евро, а изделията му се изнасят в Германия, Мексико и... Китай.
Градът е и „родно място“ на ROBE lighting. Създадена през 1990 г. в гараж от двама млади ентусиасти, днес фирмата е световен лидер в производството на осветителна сценична техника с филиали в САЩ, Сингапур и Обединените арабски емирства. Неслучайно продуктите й осветяват лондонския Роял Албърт Хол, световни спортни събития и концертните турнета на суперзвезди като Мадона, Ролинг Стоунс и AC/DC.
Във Валашске Мезиричи има още фабрика за млечни продукти, преработваща 100 000 литра дневно, едно от петте най-големи производства на колбаси в Чехия, шивашка фирма, изработвала спортните екипи на чешките олимпийци, фабрика за печене и пакетиране на кафе с годишен обем за преработка 20 000 тона. И още много много занаятчийски производители на бутикови храни и лакомства.
За сравнение, във Варна отдавна няма нито млекозавод, нито месокомбинат! Тъжен паралел.
Ако вече се питате дали при цялата тази промишленост въздухът във Валмез става за дишане, отговарям веднага - не само само въздухът е чист като при изгрев на морския бряг, целият град блести от чистота.
Годишно за почистване и озеленяване общинският бюджет заделя около 30 млн. крони (приблизително 2,4 млн. лв.). Във Варна сумата за същата цел е 36 млн. лв. Разпределени според броя на жителите в двата града, и във Варна, и във Валашске Мезиричи, парите за комунални услуги на човек от населението са едни и същи. Резултатът от обаче е коренно различен.
Образно казано, морската столица на България прилича на Пепеляшка край огнището, а чешкото градче искри като същата приказна героиня, но на бала. По улиците на Валмез няма хартийки, фасове, дори прах. Край контейнерите – за разделно събиране, за битови отпадъци и за компост, няма натрупани боклуци. Вярно, няма гларуси, които да ги разнасят, но няма и бездомни кучета. За сметка на това в близкия супермаркет и в плувния комплекс видяхме „лабрадорски“ урни, в които се събират дарения за обучение на кучета-водачи за незрящите. И ние пуснахме своята лепта.
Когато попитахме Дани, нашата преводачка (българка, която заедно със съпруга си, също българин, има градински център за цветя и семена), как тук решават проблема с бездомните кучета, тя ни погледна учудено. „Амиии, не знам, тук никога не ги е имало“, гласеше отговорът.
Не забелязахме и клошари, които да ровят из кофите в търсене на вторични суровини. Всъщност няма и как това да се случи. Защото отпадъците във Валмез наистина се събират разделно. В огромни контейнери, вкопани в земята, които периодично се изнасят - от удивително чисти камиони.
Нали съм си Тома Неверни, реших да надникна в боклука – да видя дали съдържанието под капака наистина отговаря на надписа от табелката. Ами, отговаряше – в съда за пластмаси имаше само найлон и празни полиетиленови опаковки...
За „усмихнатите“ фасади на панелните блокове не ми се говори. Пак заради тъжния паралел. За зелените площи край блоковете, където дърветата са огромни, а тревата е жива и удивително зелена през януари – също.
И за снегопочистването няма да разказвам. Във Валмез сняг нямаше, но в близкото градче Каролинка, където е една от стъкларските фабрики на известната чешка марка Bohemia Crystalex, „природното бедствие“ както напоследък определяме у нас зимните валежи, бе натрупано в градинките, докато и уличният асфалт, и тротоарите бяха „изблизани“...
Неудобно ми е да си призная, но по едно време заподозрях, че може би тази чистота и подреденост е „имиджова“ и не се простира твърде далеч извън рамките на историческия център на Валашске Мезиричи. Да, ама не, както обичаше да казва Петко Бочаров!
На път към спортната зона на Валмез минаваме край част от заводите в града. Боклуци няма – нито в и около руслото на река Бечва, нито край оградите на промишлените предприятия. Във водата плават патици, тук таме проблясват риби.
Движим се по алея за пешеходци и велосипеди с перфектна настилка – част от маршрутите за велосипеден туризъм по поречието на реката, изградени по съвместен европроект, който свързва с велоалеи няколко града от региона. Дължината им надхвърля 200 (!) километра.
Чудно ли е тогава, че тази част на Моравия привлича като магнит велотуристите – от семействата с деца, които предпочитат леките трасета, до „екстремните“ велосипедисти, предприемащи походи с денивелация от 1000 метра?
Пресичаме един от мостовете над Бечва, след който ни очаква поредното чудо на Валмез – спортната зона на града. В нея, освен футболно игрище, има и цял куп съоръжения за волейбол, баскетбол, тенис и ред други спортове. Пред завършване е голям проект за закрита тенис зала, финансиран частично от ЕС. (За сведение, Валашске Мезиричи е родният град на тенис звездата Томаш Бердих, който на летните олимпийски игри в Атина през 2004 г. разби световния №1 Роджър Федерер.)
В спортния център на 22-хилядния град има още открит и закрит плувен басейн с водна пързалка и спа център плюс зимен стадион, работещ 10 месеца в годината... На ледените му пързалки, освен спортистите от местния хокеен клуб, тренират и детските школи, в някои от които има малчугани от детската градина.
Точно заради спорта, който е важна част от училищните програми, се разминахме с желанието си лично да изпробваме плувния комплекс – в басейна се провеждаше час по физическо. Докато някои от началните класове вече се бяха развихрили във водата, други очакваха реда си...
Чудно ли е тогава, че всички деца и подрастващи във Валмез могат да плуват и да карат ски и зимни кънки? Вероятно затова за цялата седмица от престоя ни във Валмез не видяхме нито един малчуган или тийнейджър с наднормено тегло! Питам се, след като Варна беше Европейски град на спорта, колко ли от децата в града могат да плуват? Бройката на затлъстелите няма да коментирам – всеки от вас е минавал край училищен двор...
И това е само малка част от още едно чудо на Валашске Мезиричи – образованието. За него ще ви разкажа в Част 3 от пътеписа си за този чуден град в източна Чехия.
