Наташа Атанасова
На испански „камино“ означава път и именно пътят е в центъра на един от най-предизвикателните и вълнуващи маршрути – Камино де Сантяго. Вървейки много пилигрими намират любов, приятелство или себе си.
Всеки нов ден по Камино е изпълнен със съвсем различни пейзажи и случки. От началото до края природата и селищата са изключително разнообразни и красиви.
По пътя има места, които повече приличат на приказка или утопия, отколкото на реалност. Такива са пансионът до църквата в градчето Граньон и пансионът в следващото селище по маршрута - Тосантос. Там всички заедно си приготвят храна и отново заедно похапват на големи продълговати маси. Спането и вечерята в тях са напълно безплатни. Всеки дава колкото прецени и колкото има, а парите се използват, за да могат и следващите пилигрими да хапнат и поспят на топло.
Безплатната храна е нещо често срещано по Камино. Още в малките часове на деня доброволци разстилат върху масички топло кафе, кроасани, кексчета, хляб и други вкусотии, от които пилигримите да си вземат. Тези малки оазисчета насред нищото стоплят сърцето в хладните сутрини, когато на пътя няма почти никой. След като закуси или изпие едно кафе, всеки може да пусне 1-2 евро в оставената на масата кутия. На много места по Камино парите не служат за печалба, а единствено за поддържане на условия и купуване на храна за следващите пилигрими.
Малките сутрешни оазиси са най-разпространени тъкмо в най-тежката част от маршрута – Галисия. Това е последната испанска област, която трябва да се премине. Там е крайната точка – градът Сантяго де Компостела.
В Галисия почти всеки ден вали проливен дъжд, който изключително затруднява преходите. Още сънени, пилигримите трябва да излязат от топлото легло и да тръгнат под сипещата се вода. Правилата на пансионите (албергета), в които могат да спят само вървящите по Камино, задължават всички да напуснат рано сутринта. В едно и също място може да се спи само една вечер. Идеята е, че пилигримите не са на почивка, а трябва всеки ден да вървят и да се справят с трудностите.
„Колко съм силен психически и физически“ - това е един от основните отговори, които всички, дръзнали да извървят пеша 800 км, получават. Защото нито само мускули, нито само психика стигат, за да се премине толкова голямо разстояние. Нужни са и двете, като основен двигател, разбира се, са волята и целеустремеността.
Доста сълзи, доста рани и много болка съпътстват повечето пилигрими, но колкото повече вървиш, толкова по-силен ставаш и малко по малко физическите затруднения отшумяват. В последните дни от прехода почти всички са убедени, че могат да изминат още стотици километри. Усещането за собствената сила, която се е развила по време на пътя, е изключително мощно и удовлетворяващо.
Основната идея и смисъл на Камино е да вървиш, да вървиш към крайната точка, към себе си, към всичко и всички, които също са на пътя. Много хора тръгват, задавайки си куп въпроси, пътят обаче не дава отговори на предварително зададени питанки, а просто отваря сетивата за съвсем нови истини.
Вижте също
Кои са най-големите трудности по пилигримския път Камино де Сантяго
и
10 начина да преминете маршрута Камино де Сантяго по-лесно