Невяна Троянска
Със сигурност, ако решите да си организирате есенно бягство до Ларнака, в момента, в който споделите намеренията си, ще ви залее цунами от коментари – най-често от „компетентни съветници“, които не само че не са стъпвали в Кипър, но и са „пътешествали“ главно с героите от чиклит романите. И, задължително, „любимият“ въпрос, който ни задават винаги, когато крайната точка на пътуването не попада в тривиалния списък с туристически градове: „Че какво има да се види там?“
На нас и само думата „Лято“ ни стигаше. А кратката информационно-опознавателна разходка в интернет преди тръгване ни увери, че не сме сгрешили в избора си. Защото градът, към който се бяхме запътили, си има и хилядолетна история, и модерно настояще; красиви плажове с топло, прозрачно и плитко море; чудесни хотели, уютни таверни, ресторанти и кафенета, но и изобилие от култови забележителности.
В Ларнака, който е третият по големина град в Кипър, живеят, без да броим туристите, малко повече от 50 000 души – за сравнение, нещо средно между Видин и Габрово. В него обаче животът не е спирал да кипи повече от три хилядолетия. Градът е основан от микенците през 13 век пр.н.е. под името Китион, колонизиран по-късно от финикийци, египтяни, перси, римляни и британци (от които е наследил автомобилите с десен волан и елконтактите с „неевропейски“ щепсели). Името му се споменава дори в Библията. За разлика от повечето плажни дестинации, старият център на Ларнака е по-далеч от морето, край което се простира съвременният крайбрежен булевард „Финикудес“. Разстоянията обаче са нещо относително...
Защото в радиус от по-малко от 2 километра има цял куп забележителности, сред които и емблематични религиозни светини – както за християнския, така и за мюсюлманския свят. Сред тях „палмата на първенството“ си поделят църквата „Свети Лазар“ и джамията „Хала Султан Теке“.
Храмът, наречен на покровителя на Кипър и първи епископ на Китион, е на по-малко от 500 метра от плажа. Той впечатлява не само с размерите, но и с историята си, според която в подземията на построената през 9 век църква се намира гробът на самия Св. Лазар. Въпреки светостта на мястото и вида на храма, смятан за един от най-добрите образци на византийската архитектура, когато прекрачихме прага му, не можах да се отърся от усещането за клаустрофобия. Винаги се чувствам така, когато около мен е гъмжило.
Десетки поклонници щъкаха край иконите, руски туристи се редяха на опашка, за да стигнат до витрината с мощи на светеца, а после – напук на всякакви хигиенни норми, целуваха възторжено стъклото, докосвано от устните на Бог знае колко хора преди тях.
Истински шок обаче преживях в подземията при гроба на Св. Лазар. Провирайки се под ниския свод през тесните коридори, стигнах до последната ниша, където край каменен саркофаг обикаляха няколко забрадени жени и като в транс нареждаха молитви за здраве.
Изведнъж нещо в саркофага се размърда и от каменното ложе са надигна млада жена. Да ви обяснявам ли как изхвърчах на „първа космическа“ скорост от подземието... И се прекръстих - с благодарност, че болежките ми не са дотам трагични, че да се надявам на чудо за изцелението ми, каквото, казват, дарявал Св. Лазар.
Малко по-късно цялата ни „кокоша“ група се изниза тихомълком от храма...
„Св. Лазар“ не е единствената чудотворна църква в района на Ларнака. Малкият храм „Света Богородица Фанеромени“, разположена на едноименния булевард, също има „лечителна слава“. Храмът е построен в съседство на средновековната църква, издигната над пещера-светилище, останало от праисторически времена. На старата „Св. Богородица Фанеромени“ и пещерата също се приписват магически свойства - тези, които страдат от главоболие или други заболявания, обикалят три пъти из църквата и оставят парче дрехи или кичур от косата си с вярата, че ще се излекуват. Храмът се посещава и от жени, чиито партньори са в чужбина, с убеждението, че молитвите, отправени за тяхната безопасност, ще я осигурят.
Само на няколко километра от Ларнака, в селцето Кити, сред прекрасен парк е разположен друг забележителен храм - „Св. Богородица Ангелоктисти“.
Според местно поверие, докато траело строителството му, всяка нощ ангели се спускали от небето, за да помагат при градежа. Оттук идва и името на църквата – Ангелоктисти, т.е. построена от ангели. Над олтара може да бъде видяна уникална мозайка от 6 век, изобразяваща Богородица, която, изправена между двама архангели, държи в ръцете си малкия Исус.
Снимка: PAINTER LEGEND
Джамията „Хала Султан Теке“ също е обгърната от предания. Според мюсюлманите в Кипър това е третото най-свято място в ислямския свят, след свещения храм Кааба в Мека и гроба на Мохамед в Медина. Разположена почти до летището, на брега на соленото езеро край Ларнака, тя представлява цял комплекс с мавзолей, гробище и жилищни части за мъже и за жени.
В миналото текето е било място за събиране на последователите на суфизма, а днес е отворено за всички, независимо от религията им. Тук също има култов гроб – на дойката на Мохамед, негова близка роднина или съпруга на военачалника, предприел през 7 век първия арабски десант в Кипър - според различните версии, тиражирани в интернет. Ум Харам, която също изпълнява желания, ако се помолиш над гроба й, си счупила врата и предала Богу дух точно на това място, след като паднала от магарето, на чийто гръб трябвало да влезе триумфално в Ларнака.
За нас това се оказа втората емблематична точка (според аудио гида на туристическия автобус), която ни хвърли в социокултурен потрес. Знаехме че в Кипър уличните котки са като свещените крави в Индия – неприкосновени богини. Толкова много „богини“ на едно място обаче не ми се беше случвало да видя, дори и в репортажите за най-върлите природозащитнички у нас. Като се добавят и рояците мухи, които кръжаха около „божията свита“, гледката като лунен пейзаж около Соленото езеро, на чийто бряг е издигната джамията, накичените с разноцветни парцалчета дървета – за изцеление и късмет, досещате се, картината бе досущ като сюрреалистично видение.
Чак не е за вярване, че пресъхналото през лятото солено езеро – най-голямото в Кипър, само месец по-късно оживява, след като водата пробива соления слой и дава дом и храна на милиони птици, които откриват своето зимно убежище край Ларнака. Сред които – цели „стада“ розово фламинго, които от ноември до март привличат и туристи, и орнитолози, превръщайки Кипър в дестинация „4 сезона“.
Непостижима, уви, засега цел, по която България не спира да бленува. Екзотичните редки видове на дивата флора и фауна придават на острова особен колорит. Казват, че в морето могат да се видят средиземноморски делфини и тюлени, а през лятото морските костенурки излизат на по-пустите плажове, за да снесат яйцата си. Делфини и тюлени не съзряхме, но попаднахме на гнезда на костенурки, грижливо обезопасени с ограда и обозначени с информационни табели, за да опазят популацията...
Сред нещата, които си струва да се видят в Ларнака, са още средновековният замък в началото на булевард „Финикудес“; 75-те арки, високи по 25 метра, на акведукта, построен в средата на 18 век, за да захранва града с питейна вода и изпълнявал функциите си безотказно чак до 1930 г.; фериботът „Зенобия“ потънал на 1500 метра от брега в морето край града през 1980 г. с целия си товар от над 100 камиона. Последната атракция обаче е само за тези, които имат сертификат за гмуркачи...
Може да не си падате особено по туристическите автобуси, но в Ларнака си струва да направите панорамна обиколка на града и близките забележителности с някой от червено-жълтите двуетажни бусове. За да се ориентирате къде искате да се върнете по-късно и да направите снимки отвисоко на целия град. Само не забравяйте да си вземете шапка и селфи стик – слънцето прежуря яко, а „пръчката“ ще ви помогне да хванете в кадър цялата компания.
Цената от 15 € за близо 3-часовата разходка е съвсем преглъщаема, дори за българските стандарти, а спирката е „на пъпа“ на града – на плажа, точно срещу кметството и ресторанта на KFC под него.
Опознавателният тур ще ви спести време – да не се лутате, докато издирвате на картата забележителностите на Ларнака. Ще ви даде шанс да се насладите на още цял куп неща, които не са за изпускане на Острова на Афродита, и да се потопите в:
Ларнака – щастливо безвремие
