Валя Кулишева
Хърватска или Хърватия, красива държава в източната част на Европа. Забележителна е нейната морска граница – 1778 километра насечена от многобройни островчета брегова ивица на Адриатическо море, скалисти заливчета и плажове, заобиколени от борови гори, пристанищата с луксозни яхти в древни градове - Дубровник, Сплит и Риека... Римски руини, в съчетание с бурен нощен живот в големите курорти - това е адриатическото крайбрежие на Хърватска.
Крайбрежните градчета със своите каменни зидове, зад които се крият красиви ренесансови къщи, прилични на дворци, църкви и старинните улици по пътя за пристанището ще ви разкажат вековна история, изпълнена с легенди и някогашни велики успехи, сред които българите са неизменна част. Уют и гостоприемство ще ви посрещнат в местните кафенета, магазинчета и ресторанти.
Столица на Хърватия от 1991 г., Загреб е сърцето на политическия, икономическия и културния живот на държавата. С население от около осемстотин хиляди души, той е и най-големият град в Хърватска. Намира се на кръстопътя на важни пътища между Адриатическото крайбрейжие и Централна Европа. Разположен е по склоновете на планина Медведница и покрай бреговете на река Сава.
Ахeoлoгичecки пpoyчвaния дoкaзват чoвeшкo пpиcъcтвиe тук oщe пpeз кaмeннaтa eпoхa. Пpeз IV вeк пpeди Хpиcтa пpиcтигaт кeлтитe oт кpaйния Сeвep. Пocлe тези земи влизaт в Римcкaтa импepия, cвидeтeлcтвa зa кoeтo ce нaмиpaт в apхeoлoгичecкия пapк Шчитapeвo. Смята се, че голяма част от населението на Хърватска са потомци на племена, дошли от Украйна. По крайбрежието те открили гърци и римляни и се смесили с тях. След това дошли турците и започнали да се смесват и с тях. Ето защо в Хърватска откриваме разлчни антроплогични типове и черти.
Днешният Загреб е ocнoвaн пpeз Сpeднoвeкoвиeтo. Пъpвият пиcмeн дoкyмeнт зa cъщecтвyвaнeтo нa гpaдa дaтиpa oт 1049 г. Част от днешния Загреб е било селището Градец. Вaжнo cъбитиe зa Гpaдeц e нaшecтвиeтo нa мoнгoлcкитe плeмeнa. Към cpeдaтa нa ХIII в. тaтapитe oпycтoшaвaт Унгapия и пpинyждaвaт yнгapcкия кpaл Бeлa IV дa бягa и дa нaмepи пoдcлoн в Зaгpeб. Зa дa изpaзи cвoятa блaгoдapнocт, тoй oбявявa пpeз 1242 г. Гpaдeц зa cвoбoднo ceлищe.
Загреб е разделен на две части: Старият град /Gornji Grad/, който включва районите на Градец и Каптол, и модерната зона /Долен град или Donji Grad/. Горният град на Загреб е дом на основните центрове на административната, политическата и църковна власт. Тук се намират Президентството на републиката, Парламента, Сметната палата, както и няколко министерства. Повечето от сградите, където се помещават институциите, са възстановени след разрушителното земетресение от 1880г. Долният град на Загреб се развива след 1830г. около U-образна поредица от паркове и открити пространства, известни като „зелена подкова“, както и около най-големите музеи, включително Музея „Мимара” и Галерията на старите майстори, както и Националния театър на Хърватия. Там са основните жилищни райони на хърватската столица със забързания ритъм на съвременния свят.
Знаете ли, че Хърватска се смята за „родина“ на вратовръзката? Първият аксесоар, наречен „cravat„ и кръстен на хърватите, води историята си от Тридесетгодишната война през 17-ти век, когато местните завързвали и носили шалчета около врата си. А знаете ли етимологията на английската дума "pen"? Е, и аз не я знаех докато не посетих Загреб. Химикалка е изобретение на Славолюб Едуард Пенкала, който е по националност словак, но Хърватия и Загреб толкова много му харесали, че се преименувал с хърватско име и се представял за хърватин. И всеки, посетил Хърватска, си тръгва от тук с два задължителни сувенира – вратовръзка и химикалка
Хърватска е сред първите двадесет страни в света по ниво на образование. Над деветдесет от учебните заведения са приспособени за деца с увреждания. В цялата страна има осем университета. И явно са съвсем достатъчни. Какво като в България са вече стотици – повечето продаващи дипломи, с корумпирани и ретроградни кадри и с всяка измината година изпадаме все по-надолу в класациите за грамотност. Нивото на грамотност в Хърватия е 99%.
Една от причините да пътешестваме е и изкуството.Чувствам се длъжна да ви спомена за Загребското Боговичево сунце. Това е емблематичното произведение "Приземеното слънце" на скулптора Иван Кожарич - една от най-значимите фигури за хърватите с редица международни участия на изложби по света. Приземеното слънце се намира на една от централните улици в Загреб, улица „Боговичева” в непосредствена близост до някои много приятни кафета. На пръв поглед идеята е доста шантава, а и голяма част от минувачите не знаят какво представлява това голямо жълто кълбо. Всъщност това е арт инсталация. Повечето хора не знаят какво символизира, а необичайното име- „приземеното слънце”, още повече разпалва въпросите им. Цялата е изографисана и подписана с всякакви бележки. Всъщност инсталацията представлява макет на Слънцето, свързан с планетите, разположени по целия Загреб в относителен мащаб с размера му.
Гениалното решение, че е крайно време след като си има Слънце, Загреб да се сдобие и със слънчева система, е на налудничавия скулптор Давор Прейс. Проектът е изключително амбициозен. Изработват се малки топки с правопропорционални спрямо Слънцето размери. Това са планетите. И се поставят на правопропорционална спрямо Слънцето дистанция, за да се създаде един истински модел на нашата слънчева система. Върху специални метални пластинки е дадена и информация за размера на планетите и точното им разстояние от Слънцето. Някои хора не са изпуснали възможността да оставят и своето име върху това произведение на изкуството. Ако искате да опознаете Загреб по един невероятен начин, това пътешествие из Космоса, макар и на Земята, е точно за вас. Почувствах се като планетния пътешественик Малкия Принц. Благодаря Ви господа Кожарич и Прейс!
Впечатляваща е статуята на крал Томислав - първият крал на Хърватия. Toзи хpaбъp вoин зaщитaвa Хъpвaтия oт нaбeзитe нa yнгapцитe и e пъpвият кpaл, oбeдинил вcички хъpвaтcки пpoвинции в eднa дъpжaвa.
Йосип Йелачич (Josip Jelaсiс) е друг национален герой, почитан в цяла Хърватска. Хърватски държавник, бан на Хърватия, Славония и Далмация, които по това време са австрийски провинции, той освобождава хърватските селяни от крепостната зависимост и свиква първия хърватски парламент. Като военачалник на Австрийската империя участва в потушаването на Виенската и Унгарската революция. С политиката си на обезкуражаване на крайните хърватски националисти и сътрудничество с императора по време на тези събития допринася решително за запазване на целостта на Хабсбурската монархия. Неговата статуя е в центъра на едноименния площад – едно от най-оживените места на Загреб.
Посетих уникален, до скоро единствен музей в света. Музеят на разбитите връзки в Загреб получава награда за най-иновативен. Всеки може да стане част от изложбата му и с това е уникален. Идеята е да оставите там предмета, който най -силно Ви напомня за човека, разбил сърцето ви и заедно с него да оставите болката и лошите чувства. Части от колекцията са пристигнали чак от Манила, Лондон и дори Сингапур. Възникнал при развода на семейство, което не знаело какво да прави с общите вещи, до скоро музеят нямаше аналог в света.
Разходката си из Горния град започнахме от катедралата. Посветена на Успение Богородично и на Пресветата Дева Мария, катедралата на Загреб е най-разпознаваема забележителност на града. Въпреки че според историческите данни катедралата датира от 11-ти век, тя дължи сегашния си вида на реконструкция, извършена от австрийските архитекти Фридрих фон Шмит и Херман Болле. Реконструкцията е извършена след земетресението от 1880г. Внушителната неоготическа фасада е завършена отгоре с двойка чудесни кули с височина от 105 метра. Интериорът на катедралата включва редица от неоготически олтари, както и редица впечатляващи ранни надгробни паметници, включително и плоча в чест на война-аристократ Тома Бакача Ердоди. Зад олтара е изобразен ликът на кардинал Аложзиже Степинац, който е бил преследван от комунистическия режим и впоследствие обявен за блажен от папа Йоан Павел II.
Дворецът на Архиепископа е следващият обект, който привлече вниманието ни. Комплексът от сгради, който оформя архиепископския дворец, обхваща от три страни Катедралния площад в Загреб. Той включва три кръгли кули и една квадратна кула, които са били построени след 1469г. като целта е била да послужат за увеличаване защитата на града срещу атаките на османските турци. Настоящият дворец датира от 1730г., когато няколко сгради са били свързани и обединени от една-единствена барокова фасада. На площада пред двореца стои фонтан, увенчан с една статуя на Богородица с четири ангела. Статуята е дело на виенския скулптор Доминик Фернкорн и датира от около 1850г. Бившият ров на изток от двореца е превърнат в парка Рибняк, в който са разположени различни статуи. Паркът е чудесно място за разходки, като в него има и няколко приятни кафенета.
Недалеч от катедралата на Загреб, пазарът „Долац” стои на това място от 1930г. Местните фермери показват разнообразната си продукция тук, а риба от Адриатическо море се продава на павилион в северозападния ъгъл на пазара.
В западната част на пазара е църквата „Света Мария”, датираща от 14-ти век, но възстановена в бароков стил през 1740г. В тази църква има чудесна колекция от мраморни олтари от 18-ти век, които са дело на словенския каменоделец Франьо Ротман.
Изкачваме се към Градец - добре запазен стар квартал на Загреб, който някога е бил заобиколен от отбранителни стени. Единствената оцеляла днес порта на Градец е Каменната порта, която представлява структура от 13-ти век, в който се помещава един от най-почитаните църковни паметници и храмове на града. Картина на Дева Мария, която виси във вътрешността на портата, като по чудо оцелява при пожар през 1731г. Картината се превръща в център на популярен култ, а местните жители на Загреб все още идват тук, за да запалят свещ и да отправят молитви. Ето защо в параклиса на Дева Мария и множеството свещи и молитвени плочи. От другата страна на портата, на ъгъла на Хабделичева и Каменита, стои аптеката Алигиери, която съществува още от 1350г. Аптеката е кръстена на предишния собственик, Николо Алигиери, правнук на италианския поет Данте Алигиери. На западната фасада на Каменната порта е статуята на Дора - героят на исторически роман от 18-ти век, който живял с баща си в непосредствена близост до каменната порта.
На западната фасада на Каменната порта е статуята на Дора - героят на исторически роман от 18-ти век, който живял с баща си в непосредствена близост до каменната порта.
Отправяме се към Църквата „Свети Марк“, евангелистка църква интересна с многоцветните плочки на покрива си. Църквата е играла важна роля в историята на Загреб през годините, особено като се има в предвид, че пред нейния олтар всички основни политически и други обществени фигури са полагали клетва преди да встъпят в своите задължения. Важни градски документи, както и печатът на града, също са били пазени в църквата, а известни местни граждани са били погребани в криптата на църквата. На южната страна на църквата се намира готически портал, който е изваян от Иван Парлер между 1364г. и 1377г. Около портала има 15 ниши, в които може да се видят статуи на Исус, Мария, Свети Парк и 12-те апостоли. В северозападната част на църквата има стар релеф, показващ най-стария герб на Загреб, като тук е гравирана и годината „1499”. Оригиналният релеф се пази в Градския музей на Загреб. Друга важна характеристика на църквата е нейният покрив. Плочките на покрива на църквата представят гербове на Хърватия и на град Загреб. Покривът е построен през 1882 година. Сегашният вид на църквата е резултат от реконструкции, направени между 1936г. и 1938г. Известният скулптор Иван Местрович участва в процеса, a неговите скулптури са поставени на различни места във вътрешността на църквата. Неговата скулптура на Разпятието заема мястото над главния олтар.
Следва Сградата на парламента. Тази сграда датира от 1910г., когато офисите на областната администрация са увеличени. Независимостта на Хърватия е обявена от централния прозорец на сградата през 1918 година.
Дворецът Бански Двори е дълга едноетажна сграда в бароков стил, която е била седалище на хърватските вице-крале.
Църквата „Света Катерина“ е била построена от йезуитите около 1630г. на мястото на стара доминиканска сграда. Бялата фасада на сградата има входна врата с четири ниши за статуи и шест видни пиластри. В една от нишите се вижда статуя на Дева Мария. Тази еднокорабна църква има една от най-забележителните барокови интериори в Хърватия. Църквата е с много красив таван. На тавана има медальон, представящ сцени от живота на Света Катерина, дело на Франц Йеловшек, докато на главния олтар, датиращ от 1762г. Света Катерина е представена сред александрийските философи и писатели, като това представяне е дело на Кристоф Андрей Йеловшек. Църквата е била жертва на пожар на два пъти по време на своята история- през 1645г. и през 1674г. С помощта на местни благородници, църквата е изграден отново и реставрирана. В замяна на тяхната помощ и подкрепа, те са получили правото да поставят своите гербове в църквата, а също и да бъдат погребани в църквата.
На път за загребския фуникуляр се натъкваме на кулата „Лотршчак“. Датираща от 13-ти век, завладяващата кула „Лотршчак”, или както е по-известна Кулата на крадците, е една от най-старите сгради в Загреб и в същото време е останала от укрепленията на Загреб. Интересно е да се отбележи, че до средата на 19-ти век, жителите на града са сверявали своите часовници по обяд по звука от оръдеен изстрел, който е бил даван от кулата - това е практика, започнала през 1877г., целяща да се координират всички камбанарии в града. Днес в кулата се помещава художествена галерия и магазин за подаръци. Струва си да се покатерите по спираловидното стълбище до терасата най-отгоре, от където се откриват живописни гледки към града и жилищните сгради с техните червени покриви.
За малко да пропусна да кажа две думи за Хърватски музей на наивистичното изкуство в Загреб. От 1994 г., тази сграда от 19-ти век, със своята нео-барокова фасада, е дом на творби от изложба на наивистични художници, която е открита в Загреб за първи път през 1952г. Вдъхновени от селски занаятчийски традиции, картините се характеризират с използването на ярки цветове и по- силно чувство за разказ. Музеят на наивистичното изкуство в момента притежава над 1600 произведения на изкуството - картини, скулптури, рисунки и гравюри.
Има картини от основателите на наивистичната тенденция, включително Иван Генералич и Мирко Вириус. Те са поставени в първата зала на музея. Втората стая представя някои нови творби от училището на живопис в Хлебин, които са създадени в Хлебин, близо до границата с Унгария. Представени са още творби на артисти като Иван Рабуцин и от други региони.
След разходката ни в „Gornji Grad",„Gradec" - с техните очарователни площади и красиви улици, тръгнахме към „Donji grad" – оживения бизнес център на Загреб. И там, о там на площад Бан Йелачич какви аромати, какви суджуци, наденици с кисело зеле, греяно вино, пържени сладкиши...Ох вярвайте, вече не ми беше до архитектура, история и изкуство.Така бях зажадняла за нездравословна балканска храна и, макар че не бях гладна, започнах да се тъпча и да дегустирам вината. Хапване, пийване, вечерта бяхме на ресторант, където се наситих на ракия и шопска салата - не бях вкусвала десет години.
Разположен точно под Каптол и Градец, площадът е служил като търговско сърце на града, още от 1641, когато е бил определен като място, където могат да се провеждат панаири. Повечето от сградите около площада датират от 19 век и показват различни архитектурни стилове - от Бидермайер до Постмодернизма. Най-популярните точки за среща са „под часовника", на западната страна на площада и „под опашката на коня" - конната статуя на Бан Йелачич в центъра на площада. Статуята е дело на австрийския скулптор - Антон Фернкорн. Била е поставена на площада през 1866 и после остранена от комунистическите власти през 1947. През 1990 публична петиция осигурява връщането на статуята и е била отново открита на 16 октомври - рождения ден на Бан Йелачич.
Там е и фонтанът „Мандушевач", който е построен над естествен извор, осигуряващ питейна вода на Загреб, чак до края на 19 век. Съдебни записи за преследването на вещици споменават извора, като основно място за техните срещи. Има също и легенда за извора, свързана с името на града, която гласи, че един слънчев ден, възрастен хърватски военен се връща от битка уморен и жаден, който помолил красиво момиче на име Манда да събере за него малко вода от извора. Хърватската дума за събиране на вода е ''zagrabiti''. Съответно изворът получил името Мандушевач, а градът приема името Загреб.
На следващият ден продължих културният туризъм в Загреб. От туристическия център можете да получите безплатни карти на града и информация за събития в Загреб. Оттук може да си закупите и Загреб Кард /Zagreb Card/. Чрез закупуване на тази карта - тя струва около 90.00 HRK за три дни, ще ви бъде дадена възможността да използвате безплатно обществения транспорт и също ще получите петдесет процента отстъпка от входните такси на музеи и галерии, както и намаления в някои театри, дискотеки и ресторанти.
Малко хора знаят, че в самото сърце на Загреб, на около 100 метра от площада "Бан Йелачич", някога е имало мост. Този мост е бил основната връзка между Каптол и Градец, двете малки градчета, от сливането на които се образува днешният Загреб. През средните векове, те често воювали помежду си. Спорните въпроси били свързани преди всичко с общото ползване на водите на потока Медвешчак, разделящ двата града, както и с различни политически проблеми. Стига се дори дотам, че през 1397 г. епископът на Каптол отлъчва жителите на Градец от църквата, като им забранява да получават църковно причастие. Множеството дрязги между двата града прерастват в жестоки и кървави битки. След безпощадно сражение тук на Коледа през 1667 г. той бил наречен Кървави мост. През 1899 г. след регулацията на потока, Кървави мост се оказва ненужен и е разрушен. Сега на повърхността няма следа от река или мост, но улицата, изградена на мястото на някогашния мост, се нарича също така Кървави мост. Кървав мост е границата между някога враждуващите селища – Каптол и Градец, при сливането на които се е образувал Загреб.
Националният театър на Хърватия се издига на площада, който бележи началото на една U-образна поредица от паркове и площади, наречена „зелена подкова“. Дизайнът на този район от Загреб е на инженер Милан Ленучи. Сградата на националния театър е завършена през 1895г., като тя е проектирана от архитектите Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер и е смесица от стиловете нео-барок и рококо. Богато украсената вътрешност е известна със сценичната завеса, която разполага с патриотичната сцена „Хърватското обновление” на художника Влас Буковац.Пред театъра стои изключително произведение на скулптора Иван Местрович, което носи името „Извор на живот”, представящо група от бронзови фигури, които са сгушени около извор.
Многобройните неокласически сгради, просторни булеварди и площади в Загреб ми напомниха за Виена. Хареса ми, че е много чист град, което е рядкост в тази част на Европа. Ако искате да посетите още места, то просто кажете „Молим Вас, покажите ми...” и любезните хървати ще ви упътят.
Снимки: Авторката