50 години след едно от най-големите археологически открития на ХХ век – най-старото обработено злато в света от Варненския некропол, екипът на Регионалния исторически музей (РИМ) в морската столица е разкрил 15 нови гроба на мястото, където на 2 ноември 1972 г. е било открито съкровището.
„Повечето новооткрити гробове са на мъже. Част от тях са разрушени още през каменно-медната епоха. Намерихме обаче сечива, керамични съдове, бойна брадва от рог на елен, медно длето – все предмети от бита на древните обитатели на района“, съобщи експертът по праистория и ръководител на проучванията д-р Владимир Славчев. Археолозите планират да се направи изследване на генетиката на откритите кости, като очаква ДНК анализът да хвърли светлина върху родовите връзки между погребаните.
Разкопките на некропола бяха подновени през 2021 г., след като повече от 30 години археологическият обект бе потънал в забвение, а природата го бе превърнала в хавра. Въпреки че откритите в него над 3000 златни предмета с общо тегло 6,5 кг бяха обявени за научна сензация, а древният Град на мъртвите – за люлка на европейската цивилизация...
Настоящият юбилей е повод Варна отново да привлече внимането на историците към най-старото обработено злато в света. На него е посветена международната конференция „Нови хоризонти в праисторията. 50 години от откриването на Варненския некропол“, която ще се проведе на 3 и 4 ноември.
„В четири сесии ще обсъдим различни проблеми, свързани с проучването на некропола и отражението му в праисторията на Европа. Във форума ще участват представители на 6 държави – България, Гърция, Великобритания, Франция, Германия, Румъния. Ще бъдат представени 21 доклада, посветени на различни аспекти от каменно-медната епоха, които ще бъдат събрани в сборник, който ще издадем догодина“, уточни Владимир Славчев.
Предстои и валидиране на пощенска марка за съкровището, съобщи кметът на Варна Иван Портних, според когото „Варненското злато е запазена марка на града ни.“ По повод на годишнината той връчи специални юбилейни монети, изработени от монетния двор към Българската народна банка, на д-р Владимир Славчев и на директора на РИМ Игор Лазаренко.
