Една от най-любопитните находки през 2019 г. бе откритието на златното монетно съкровище в Марцианопол, днес град Девня. „Монетите са интересни за широката общественост, но за нас, археолозите, са важни, защото водят до важен исторически извод.“ Това каза наскоро археологът д-р Христо Кузов от Регионалния исторически музей във Варна, който води проучването.
Монетите пресъздават различни събития от живота и управлението на императорите. Част от тях са от първата половина на 5 век. На една от тях е представена коронацията на император Валнетиниан Трети. Над главата му се вижда божествена ръка, която поставя корона на главата му.
На друга е изобразена Евдокия, съпругата на император Теодосий Втори, която също е коронована през 423 г. Някои от монетите са сечени по повод съвместното консулство на Теодосий Втори и Валентиниан Трети, които са братовчеди по родословие. Валентиниан Трети става император на Западната Римска империя.
Други от монетите находки са били сечени по повод 20-ата и 30-ата годишнина от възкачването на престола на владетеля, с пожелания да доживее следващите десетилетия.
Монетната находка бе открита в една опожарено, срутено жилище, разрушено по време на хунското превземане на града през 447 г.
Археолозите попаднаха и на дорийски капител от 2 век, който е бил използван като строителен материал при издигането на сграда пред 6 век. Тогава не са рециклирали материалите, но са ги преизползвали съвсем съвестно, в случая говорим за 4 века.
Сред находките от проучените помещения е малка част от запазена мозайка. Надеждите на археолозите са, когато продължат през тази година проучванията си в южна посока да се разкрие още от нея.
Любопитно е и проучването на укреплението до село Шкорпиловци. Там е намерен гръцки надпис от времето на император Маркиан, наследник на Теодосий Втори, изсечен по заповед на дъщеря му Евфемия. Посветен е на Богородица и текстът обяснява, че тя е приела това име по волята на своя повелител и родител Маркиан, „господар на цялата земя и вода“.
Надписът е изсечен върху каменна плоча, която хвърля светлина върху неизвестни досега факти от онова далечно време. Плочата най-вероятно е капак на мощехранилница. Предполага се, че Св. Евфемия е финансирала построяването и възстановяването на раннохристиянската базилика, която се намират там. Тя е известна на учените още отпреди 100 г., като пръв за нея споменава Шкорпил.
Югозападно от базиликата има помещение, което е на разстояние, и досега се смяташе, че е баптистерия, място за кръщения. Новата хипотеза е, че това може да е мортириум, където са се съхранявали мощите на светицата, и поклонниците са ходили там да я почетат. Плочата с надписа е била използвана през 6 век, а всъщност се датира от средата на 5 век.
При разкопките са разкрити и части от укрепителната система и през южната крепостна стена – археолозите попаднали на главния отточен канал за отпадните води към коритото на днешната река Фъндъклийска.
Снимка 1: Плочата с изсечения надпис на Евфемия, РИМ - Варна.
Снимка 2: Златното монетно съкровище от Марцианополис
